Геоложки процеси и бавна абразия се наблюдават в района на нос Калиакра

Геоложки процеси, свързани с пукнатини, бавна деформация и морска абразия, се наблюдават в ограничени участъци от туристическата пътека на нос Калиакра. Това заяви проф. д-р Николай Добрев – ръководител на секция „Геоложки опасности и рискове“ към Геологическия институт на Българската академия на науките.

Калиакра изпраща сезон с ново лице: повече туристи, организирани групи и нови табели 

По думите му, наблюденията не са насочени към промяна на дължината на самия нос в краткосрочен план, а към процеси, които се развиват в зоната на пешеходния маршрут. В района има пещери и пукнатини, вероятно с тектонски произход, по които се регистрират движения. Според проф. Добрев тези пукнатини не са безопасни, а мониторингът показва, че в някои участъци, най-вече в южната част на нос Калиакра, е възможно да се стигне до срутвания на скални маси.

Злато, култови предмети и следи от древни вярвания откриха на Калиакра през 2025 г. 

Основният процес, който влияе върху развитието на носа, е морската абразия. Тя протича много бавно, но постепенно води до разрушаване на скалния бряг. По думите на проф. Добрев в историческо време нос Калиакра е бил значително по-дълъг – с приблизително 100 до 200 метра. Допълнително влияние върху стабилността на района оказват и локални земетресения, свързани с разломна зона в морето в района Шабла – Калиакра. Той припомни, че през 1901 г. е регистрирано силно земетресение с магнитуд 7,2, при което също има данни за паднали скални маси от носа.

Над 400 ценни артефакта са разкрити досега в Калиакра – одобрено е ново финансиране 

В момента в района са поставени специализирани апаратури, с които се измерва динамиката на пукнатините. Става дума за изключително бавни процеси, при които се регистрират микродвижения от порядъка на милиметри или части от милиметъра за години. Натрупването на тези данни във времето позволява да се проследи тенденцията на развитие на процесите.

Златни солиди от VI век разкриват елитарния живот на древна Калиакра 

Според проф. д-р Николай Добрев противодействието на подобни геоложки явления е трудно. Възможни са инженерни решения, но те са сложни и с неясна ефективност, особено при цялостно укрепване на крайбрежието. Той уточни, че е информирал общината за необходимостта от предприемане на мерки за обезопасяване, като в горната част на носа, в участъка между музея и самия нос, като възможно решение се обсъжда изграждането на подпорна и защитна стена.

Относно безопасността за туристите проф. Добрев посочи, че процесите са бавни и трудно предсказуеми – възможно е да се проявят след месеци, но и след години или десетилетия, поради което темата изисква внимание и превантивни действия.

В същото време директорът на Историческия музей в Каварна Пенко Георгиев заяви, че ерозионните и геоложките процеси не застрашават архитектурни или исторически ценности. По думите му те се развиват на разстояние от археологическите обекти и засягат единствено част от туристическата пътека, без риск за културното наследство на нос Калиакра.