Етнографът Лена Кирилова: Съборът в Дебрене е среща с душата на Добруджа

Всяка година в края на юни местността Славната канара край село Дебрене се превръща в сцена на един от най-големите фолклорни форуми в Североизточна България. Хиляди изпълнители и гости се събират за събора „Песни и танци от слънчева Добруджа“, за да покажат, че българският фолклор продължава да живее – не само като спомен за миналото, а като част от съвременния живот на хората. Тази година съборът отбелязва своето 57-о издание – доказателство за жизнеността на една традиция, започнала през 1968 година по инициатива на местни културни дейци от Стожер и околните села. Оттогава до днес той се утвърждава като празник не само на Община Добричка, но и на цяла Добруджа.

Но за да разберем истинското значение на събора, трябва първо да разберем самата Добруджа.

Добруджа – България в миниатюра

„Няма друга етнографска област в нашата етническа територия, където да има концентрирани такъв голям брой етнографски групи“, казва етнографът Лена Кирилова.

Още през Възраждането Добруджа привлича вниманието на изследователите. Причината е проста – тук, както никъде другаде, историята е събрала хора от различни краища на българските земи. В продължение на столетия добруджанската равнина привлича преселници от Сливенско, Елховско, Одринско, Лозенградско, Тракия, Балкана, Северна Добруджа и много други райони. Едни идват в търсене на препитание, други – на земя, трети – на нов дом. Но всички носят със себе си своите песни, обичаи, носии и традиции. Така в Добруджа се срещат гребенци, шишковци, балканджии, котленци, тракийци, ваяци и преселници от Северна Добруджа. В продължение на поколения те живеят заедно, влияят си взаимно, но успяват да съхранят собствената си идентичност.

„Културата в Добруджа е резултат от синкретизъм между всички тези взаимни влияния между отделните етнографски групи“, обяснява Лена Кирилова. Неслучайно изследователите определят региона като своеобразна етнографска карта на България. „Добруджа ни дава в миниатюра етнографска картина на половин България.“  Именно това прави региона толкова различен от останалите етнографски области. „Понятието добруджанец няма ярко изразена етнографска специфика, така както го има в другите области. Добруджанецът е по-скоро човек от Добруджа като историко-географска област“, казва етнографът.

Носиите – паметта на предците

Първото, което впечатлява всеки посетител на събора в Дебрене, са народните носии. За Лена Кирилова те са много повече от красиво облекло. „В народната култура облеклото е второто „Аз“. Това е културният двойник на човека.“  И до днес в много добруджански села се пазят носиите, с които предците са пристигнали тук преди повече от век. „Когато отидем в селата, можем да видим, че в сандъците на бабите се пазят тези облекла, с които техните предци са дошли тук“, разказва тя. Всяка етнографска група носи своя отличителна визия. Гребенците се разпознават по характерния гребен в невестинското забраждане. При ваяците се среща интересната връхна дреха „кичата“. Тракийците пазят характерните елементи на сукманеното облекло. А носиите на преселниците от Северна Добруджа се отличават с пищност и ярък колорит. „Тези наситени, интензивни, ярко розови, зелени и жълти цветове можем да ги срещнем само при преселниците“, обяснява Кирилова. Според нея всяка носия е уникална. „В народната култура не можем да срещнем две абсолютно еднакви носии.“

Защо именно в Добруджа традициите се съхраняват толкова дълго?

Отговорът се крие в сложната историческа съдба на региона. Докато в много части на България традиционната култура започва постепенно да отстъпва още след Освобождението, в Добруджа тя остава жива значително по-дълго. „Традиционната народна култура тук проявява изключителна устойчивост“, подчертава Лена Кирилова.  В годините на румънското владичество народната песен, носията и обичаите се превръщат в начин за съхраняване на българската идентичност. „Традиционната народна култура се превръща в белег на народностно и национално самосъзнание.“  Именно затова и днес в добруджанските села могат да бъдат чути песни и да бъдат видени обичаи, които на други места отдавна са забравени.

Земя на песни и легенди

Фолклорното богатство на Добруджа не е само във външните белези. То живее в песните. Лена Кирилова припомня наблюденията на големия български учен Михаил Арнаудов, според когото в Добруджа са се съхранили песни и сюжети, които отдавна са изчезнали от други части на българските земи. „В Добруджа има изключително богат обреден цикъл“, казва тя. Тук до късен етап се съхраняват коледарски, лазарски и хайдушки песни. Особено силно присъствие има хайдушкият фолклор – неслучайно именно край Дебрене народната памет пази легендите за Пею Буюклията и неговите дружини. Към това се добавя и богатството на добруджанската инструментална музика и характерният звук на прочутата добруджанска музикална традиция.

Фолклорът като съдба

За Лена Кирилова фолклорът е нещо много повече от песен или танц. „Фолклорът е мостът между минало, настояще и бъдеще.“ Той е връзката между поколенията и философията на един народ. „В тази философия българинът влага вяра, надежда, любов и мъка. Песента, музиката и танцът съпътстват добруджанеца през целия му делник и празник.“  И затова тя стига до един прост, но силен извод: „Фолклорът е съдба за българина.“

Защо съборът в Дебрене е толкова важен?

В свят, който се променя все по-бързо, съборите остават едно от местата, където традицията продължава да живее. „Един от най-хубавите начини за съхраняване на автентичния фолклор са съборите“, убедена е Лена Кирилова. Сред тях особено място заема именно форумът край Дебрене. „Това е един от най-емблематичните и най-големите форуми на народното творчество“, казва тя. Създаден през 1968 година, съборът и днес събира повече от 2000 певци, музиканти, инструменталисти, танцьори и групи за възстановка на народни обичаи.  Но може би най-важното е друго. „Всяка година в Дебрене виждаме все повече и повече малки деца и млади участници, които са закърмени с тази любов към българското и към добруджанското. Именно те продължават традицията.“ И докато под сенките на Славната канара звучат песните на Добруджа, тази традиция продължава своя път. По същата цветна пътека, по която са вървели нашите предци.

По същата пътека, която вече 57 години събира Добруджа около нейната памет, нейната песен и нейния дух.