Духовната извисеност на Никола Богданов, превъплътена в творчество и дарителство
Едва ли има гражданин на Добрич, който да не знае кой е скулпторът Никола Петров Богданов, заемащ видно място в обществения, политическия, научния и културен живот на града, оставяйки значими творчески следи в област Добрич, София, Плевен, Силистра, Габрово и др.
Роден е на 12 юли 1932 г. в Търговище. Завършва Националната художествена академия в София, специалност „Декоративно-монументална скулптура”, при проф. Любомир Далчев през 1962 г. Работи като: преподавател в Първа политехническа гимназия – Толбухин (Добрич) (1962-1963); художник- проектант в Куклен театър „Дора Габе” – Толбухин (Добрич) (1963-1981); основател, творчески секретар (1981-1986) и председател на Художествения съвет (1989-1990) на Дружеството на художниците в града, създадено през 1964 г. През 1967 г. става член на секция „Скулптура” при Съюза на българските художници – София.
Активен участник е в набирането на първоначалните фондове от художествени произведения за създаване на художествените галерии в Добрич, Балчик, Каварна, Тервел. Оформител е на музейни сбирки. Автор е на над 300 кавалетни и монументални, архитектурно-скулптурни творби, релефи, стенописи, мозайки, пана, оформящи облика на Добрич, Каварна, Балчик, с. Крушари, Добричко, и др. Негови произведения има в Националната галерия, Софийската градска галерия, в галериите в Добрич, Русе, Силистра, Разград, Балчик, Каварна, Шабла и др.
Сред многото негови творби, по-популярни са: паметниците на деспот Добротица в Каварна; на загиналите български воини през 1944-1945 г. – вДобрич (в съавторство с Асен Попов, Йордан Гавраилов и арх. Георги Стоилов) и в с. Крушари, Добричко; паметникът на адмирал Ф. Ушаков на нос Калиакра; паметникът на светите братя Кирил и Методий в Добрич; бюст-паметникът на Левски, релефът на цар Борис ІІІ в Добрич; мемориалният знак „Герб на град Добрич” (в съавторство с Янко Атанасов); „Кръста” в памет на убитите от Народния съд в Добрич; монументалните творби-релефи „Добруджа” във фоайето на Дом-паметник „Йордан Йовков”, „Декоративни пана” в Болница – Добрич (на входа, във фоайетата на първия и втория етаж, на входа на Родилното отделение, в бившата кафетария); стенописът „Послание към бъдещето” (в съавторство с Божидар Овчаров) – в централното фоайе в Дома за граждански ритуали – Добрич; релефът „Цветоструй” в залата за именуване на деца в същия дом за граждански ритуали, стенописът „Актьори и кукли” в централното фоайе на Кукления театър в Добрич; монументалната, архитектурно-скулптурна творба творба „Д. Н. К.” в централното фоайе на Стоматологичната поликлиника – Добрич.
Участва в над 50 национални изложби. През 1967 г. е отличен с Втора награда за скулптура на Обща художествена изложба в София. През 1973 г. получава наградата на в. „Добруджанска трибуна” от Обща изложба „Земята и хората” в Добрич, през 1983 г. – Втора награда за скулптура в Обща художествена изложба „Човекът и трудът” в Габрово.
Никола Богданов е автор и на статии, есета, импресии, фейлетони, характеризиращи се с наситена емоциалност за: обществено-политическия живот в страната през времето на социализма и след 1990 г., изграждането на руски, съветски и войнишки паметници в страната, в т.ч. на Червената армия в Добрич, възстановяване изпълняването на песента „О, Добруджански край” през 1969 г., преименуване на Добрич с името на маршал Толбухин, дейността на Общинската организация на СДС (Съюз на демократичните сили) в Добрич през 1997-1999 г. и др. Словото му за паметника на светите Кирил и Методий в Добрич е израз на родолюбивия порив на душата му: „паметниците са за това, да ни напомнят за великите дела на нашите предци… да се гордеем, че сме се родили българи!”
За творческата и обществената му дейност в областта на културата е награждаван е с ордени „Св. св. Кирил и Методий” – ІІІ, ІІ и І ст.
През есента на 2002 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Добрич”. За изградения през 2006 г. паметник на адм. Ушаков на нос Калиакра е награден от Националния комитет на обществените награди – Москва, с орден „Михайло Ломоносов”.
Творецът Никола Богданов приживе дарява: сумата за авторския си труд за изграждане на бюст-паметника на В. Левски, открит на 25 септ. 1998 г. в Добрич, и монументалната си творба „Паметник на светите братя Кирил и Методий”, открит в Добрич през 2007 г.; свои скулптурни творби на художествените галерии в Добрич и Каварна.
През тази 2020 година неговата съпруга Мими Василева Богданова дари на Държавен архив – Добрич, документалната памет за скулптора. Документите от личния му фонд имат научно и културно значение, изграждат представата за твореца Никола Богданов, като фотоматериалите представят голяма част от творческата му дейност.
Неговата мисъл, публикувана в дипляна от ретроспективна изложба през 2016 г.: „…Нищо не е могло да разклати вярата ми, да помрачи възгледите ми за красотата на света, в който живеем…”, е лайтмотив на живота му и с това съвременниците и поколенията ще съхранят в съзнанието си представата и спомена за него като духовно извисена личност.
М. Събева – старши експерт, Държавен архив – Добрич
