Добрич и силата на добрите жестове: Човечност в униформа

През август 2025 година полицай Тодор Гроздев от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич ескортира рискова родилка до Варна. Благодарение на бързата му реакция и координацията между служителите на МВР, жената ражда здрави близнаци.

По повод 17 февруари – Международния ден на спонтанните актове на доброта, разговаряме с него за онзи ден, за отговорността и за човечността в професията.

Г-н Гроздев, ще ни разкажете ли каква беше ситуацията, как ви помолиха за помощ и какво си помислихте в първите секунди?

Ами спомням си много добре, такива ситуации трудно се забравят. Нормален работен ден за мен. Изпълнявах служебните си задължения в село Стожер, където до мен спря лек автомобил БМВ. Мъж управляваше автомобил, а до него лежеше на предната седалка, доколкото може да се каже, че лежи дама. Мъжа заяви, че дамата е започнала раждане и трябва незабавно да бъдат ескортирани до Варна, като ме помоли за помощ. Обяснихме, че такава ситуация би следвало да се изиска разрешение от ръководството. Поисках такова разрешение и съм много щастлив, че ми разрешиха да ескортирам родилката до Варна. Спомням си, че казах на водача да изпълнява всяка една маневра, която изпълнявам. Аз ще се съобразя така че да бъде безопасно движението както за мен, така и за колата зад мен. Тръгнахме незабавно към гр. Варна. По станцията непрекъснато докладвах на дежурния къде се намираме. Ситуацията би се усложнила, тъй като раждането казаха, че е започнало. Организирахме с колегите от ОП на МВР Варна да поемат родилката. И така стигнах до гр. Аксаково, където предадох ескортирания от мен автомобил на колегите от МВР Варна. След това се прибрах в град Добрич, застанах срещу автокъщите, може би беше минал час, час, час и половина след ескорта и пред мен спира същата кола. Първоначално наистина не знаех какво ще е. Всичко може да се случи. И бащата тръгна разреван към мен. Аз пък със смесени чувства, защото незнаех какво се случва и като ми каза, че всичко е 6 се зарадвах и аз.

Каква отговорност носи един полицай, когато знае, че от действията му зависят човешки животи?

Ами отговорността е изключително голяма дори в тази ситуация. Чух разни мнения защо не я върнахте към Добрич. При условие, че видях, че хората са по-възрастни от мен, предположих, че е инвитро и тъй като ми казаха че трябва да се заведе до Майчин дом във Варна и там ги чака екип. Аз нямаше как да предприема някакви действия за връщане към град Добрич, защото ако беше станало  нещо фатално и на нашата съдба щеше да тежи.

Беше ли това рутинна задача или ситуация, която ще помните цял живот?

Ще се помни цял живот. Но за нас това е един обикновен работен ден.

След случая много хора ви нарекоха герой, а вие говорите за човешки жест. Защо?

Със сигурност не съм герой. Аз възприемам полицейската работа точно по този начин. Да, често сме „от лошата страна“, защото глобяваме хората. Но когато можем да помогнем, го правим с най-голямо желание. За мен това е нормална работа. Радвам се, че краят беше щастлив , това носи голямо удовлетворение.

Смятате ли, че добротата и съпричастността са част от полицейската професия?

Да. Смятам, че всеки служител на МВР трябва да притежава тези качества на първо място. Оттам нататък идват другите професионални умения.

Какво ви мотивира да действате с такава решителност и спокойствие?

Смятам, че това е до човека. Когато човек иска да направи нещо, да помогне, той действа по този начин. А може би спокойствието идва от това, че ежедневно ни се налага да изпълняваме подобен тип задачи. И вече рутината, която е създадена в нас за изпълнените задачи, ни дава това спокойствие.

Имате ли контакт със семейството след щастливия край?

Да, направиха ми много приятна изненада. Може би беше декември месец на миналата година. Дойдоха в КАТ лично да благодарят на мен и на моето ръководство за това, което сме направили. Жестът е много хубав и това още повече ни зарежда с енергия да вършим такива добри дела.

Тези моменти дават ли допълнителен смисъл на работата ви?

Да, със сигурност. Който го носи в сърцето си, винаги ще се мотивира от такива ситуации.

Във връзка с Деня на спонтанните актове, който е на 17 февруари, искаме да ви попитаме какво означава за вас спонтанен акт на доброта?

Ами може би. Този акт е бил спонтанен акт на доброта. Спонтанен акт на доброта е да правиш добро, без да мислиш, без да чакаш изгода от самата ситуация. Просто ти да бъдеш такъв човек и да правиш добро.

Според вас имаме ли нужда от специален ден, за да бъдем добри?

Не. Който го носи в себе си, винаги ще бъде добър.

Може ли един такъв жест да промени нечий живот?

В случая го доказахме. На бял свят са две малки деца. Радвам им се, следя ги в интернет. Пожелавам си да има повече такива чисти и щастливи ситуации.

Вярвате ли, че добрите примери заразяват?

Заразяват добрите хора. Да, така е.

Какво послание бихте отправили към колегите си в системата на МВР?

Да разчитат повече на себе си и да правят добри дела.

Историята на полицай Тодор Гроздев показва, че понякога една бърза реакция, едно решение и един човешки жест могат да променят не един, а няколко живота. И че добротата не винаги е шумна , понякога тя просто върши своята работа.