Д-р Даниел Илиев от Добрич с предложения за по-силна защита на децата в наказателното право

Преподавателят по наказателно право от Добрич д-р Даниел Илиев изготви и внесе официално становище до Министерството на правосъдието във връзка с публикувания за обществено обсъждане законопроект, предвиждащ промени в режима на давността за наказателно преследване при престъпления, извършени срещу малолетни и непълнолетни.

С предложенията в законопроекта се предвижда давностният срок за наказателно преследване при посочените категории престъпления да започва да тече не от момента на извършването им, а от датата на навършване на пълнолетие. Мярката цели засилване на защитата на децата и съобразяване със спецификите на тези престъпления, включително затрудненията при своевременното им разкриване и докладване.

В становището си д-р Даниел Илиев анализира правните, практическите и конституционните аспекти на предложените изменения. Разгледани са въпросите за баланса между правото на защита на пострадалите и гаранциите за правната сигурност.

Документът съдържа конкретни бележки и препоръки по текстовете на законопроекта, насочени към прецизиране на обхвата, правната техника и приложението на новите правила.

Становището е изпратено в рамките на срока за обществено обсъждане и има за цел да подпомогне експертния диалог по предложените промени.

Даниел Илиев е доктор по наказателно право и преподавател по наказателно право и международно наказателно право във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“

СТАНОВИЩЕ

до Министерството на правосъдието относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се предвижда началото на давността за наказателно преследване при престъпления срещу малолетни и непълнолетни да тече от навършване на пълнолетие.

Изразявам принципна подкрепа за усилията на Министерството на правосъдието, насочени към засилване на наказателноправната защита на малолетни и непълнолетни като особена уязвима група и преодоляване латентността на определени престъпления срещу тях. Предложението безспорно преследва легитимна цел, а темата категорично засяга значим обществен интерес.

Въпреки това, в предложения вид, изменението поражда сериозни въпроси относно неговата съвместимост с основни принципи на наказателното право, както и правната сигурност и системността на Наказателния кодекс.

Настоящото становище изразява резерви не към идеята за специален режим, а към избрания законодателен подход.

От юридическа гледна точка обвързването на началния момент на давността с навършването на пълнолетие на пострадалия е принципно допустимо, но не е безпроблемно и изисква много прецизна законодателна конструкция, за да не влиза в противоречие с основни начела на наказателното право и конституционни принципи.

По същество въпросът има две нива: а) съвместимост с класическата теория за давността и; б) съвместимост с принципите на правовата държава.  От гледна точка на съвместимостта и функцията на давността тя е обективен институт, който се свързва с извършването и довършването на деянието, и отразява идеята, че с течението на времето намалява обществения интерес от наказание, а и възможността за справедлив процес.

Ето защо на тази плоскост отклоняването на началния момент, от който започва да тече давността за наказателно преследване на престъплението към личния статус на пострадалия (пълнолетие) е концептуално нетипично.

От друга страна, при престъпленията, извършени срещу малолетни и непълнолетни има обективна особеност, която е свързана с обстоятелството, че пострадалият често не е в състояние фактически и психически да: осъзнае престъплението; сигнализира правоохранителните органи; упражни процесуални права, в резултат на което има реален риск деянието да остане латентно години наред.

Това оправдава специален режим, който в случая не отменя давността, а отлага началото ѝ, за да не се превърне в инструмент за безнаказаност.

Както вече бе посочено давността за наказателно преследване традиционно е обективен институт, свързан с извършването и довършването на деянието и с обществената опасност на престъплението, а не с личните характеристики на пострадалия. Обвързването на началния момент на давността с навършване на пълнолетие измества акцента от деянието към статута на пострадалия, респективно създава субективно зависим давностен срок и подкопава класическата функция на давността като времево ограничение на наказателната репресия. Тоест наказателната отговорност ще зависи от личността на пострадалия. Това концептуално отклонение не е придружено с достатъчно задълбочена теоретична обосновка и сравнителноправен анализ.

Така предложената законодателна промяна ще доведе до положение, при което идентични престъпни деяния ще бъдат подчинени на различен давностен режим единствено въз основа на възрастта на пострадалия, без това да е пряко свързано с обществената опасност на деянието, поведението или вината на дееца.

Запазването на общото правило, че давността започва да тече от момента на довършване на престъплението, съчетано със специалното правило, че при престъпления, извършени срещу пълнолетни и малолетни тече от навършване на пълнолетие, създава вътрешно противоречие в системата на Наказателния кодекс.

Макар защитата на децата да представлява легитимна цел, липсва достатъчно ясно демонстриране на пропорционалност между целта и използваното средство. Това обстоятелство поражда съмнения досежно съответствието с принципа на равенство на гражданите и еднакво третиране в наказателното право. Изместването на началния момент на давността с години напред, съчетано с дълги давностни срокове за тежки престъпления (каквито несъмнено са деянията по Глава II и Глава IV от НК), може да доведе до наказателно преследване след изключително дълъг период от време и сериозни затруднения за осъществяване на справедлив процес (загуба на доказателства, нарушена надеждност на свидетелски показания и т. н.). По този начин се обезсмисля една ключова функция на давността – да гарантира баланс между интереса на обществото и правото на защита на обвиняемия.

В мотивите към предложения законопроект не са обсъдени възможни по-прецизни и по-малко радикални решения, като например: удължаване на давностните срокове вместо изместване на началния момент, от който започват да текат, диференциран подход според възрастта на пострадалия или обвързване на началото на давността с момента на узнаване на престъплението при определени състави, а не обвързване с автоматичен възрастов критерий. Отсъствието на такъв сравнителен и алтернативен анализ отслабва убедителността на така предложената промяна.

В заключение, за да подчертая важността на поставения въпрос ще завърша, така както започнах изложението си – предложеното изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с което се предвижда началото на давността за наказателно преследване при престъпления срещу малолетни и непълнолетни да тече от навършване на пълнолетие отговаря на обществено чувствителен проблем, но в настоящия вид нарушава утвърдени принципи на наказателното право, създава рискове за правната сигурност и предвидимост и не предлага достатъчно балансирано решение.

С оглед това препоръчвам Министерството на правосъдието да преразгледа избрания законодателен подход, да доразвие мотивите с по-задълбочен теоретичен и сравнителноправен анализ и да обсъди по-прецизни и пропорционални алтернативни.

 

С УВАЖЕНИЕ,                                    

Д-р Даниел Миленов Илиев