Биомедицинска електроника и изкуство в захар: пътят на Юлия Петрова от Добрич

Да бъдеш млад творец в малък град означава не просто да следваш една посока, а често да търсиш баланс между различни светове. За едни това е избор между сигурната професия и изкуството, за други  между оставането и заминаването. В този крехък момент от живота решенията рядко са еднозначни , те са смесица от мечти, възможности и реалност.

Добрич е място, което дава първия импулс за развитие на много млади хора, както в науката, така и в изкуството. Но често именно тук се появява и въпросът: може ли човек да съчетае двете и да остане, или трябва да тръгне, за да се реализира напълно?

Юлия Петрова от Добрич отново е най-добрият декоратор на бисквитки у нас

Какво означава да избираш между стабилна професия и творческо призвание? И възможно ли е тези два пътя да вървят заедно?

Разговаряме с Юлия Петрова , която е на 23 години, родом от Добрич. Тя успява да  съчетае биомедицинска електроника, която е завършила в ТУ-Варна миналата година с изкуството на сладкарската декорация и доказва, че понякога изборът не е „или-или“, а „и двете“.

Разкажете ни малко за себе си , откъде започва вашият път и как избрахте да учите техническо инженерство?

Винаги съм имала особено голям интерес както към изкуството, така и към природните науки. В училище всичко ми беше интересно и обичах да научавам нови неща, но най-любими и интересни винаги ми бяха математика и физика. В гимназията много се запалих по физиката, и още тогава знаех, че искам тя да присъства в бъдещата ми работа. От всичко най ми харесваха задачите с електрически схеми, затова реших, че искам да се развивам в тази област. Избрах да уча инженерна специалност, понеже тези специалности ти дават възможност за различни типове специализация. Като инженер, човек сам може да избере коя област от инженерството му е най-интересна и да продължи да се задълбочава в нея. Професията е много гъвкава и разнообразна и изисква от теб да си отговорен и да имаш желание да учиш постоянно, защото в техническия свят всичко се развива с доста големи темпове.

Имахте ли творчески интереси още от детството или любовта към изкуството и сладкарството се появи по-късно? 

Много обичам да рисувам, още от малка. В училище не ми оставаше много време да рисувам, тъй като ученето винаги ми беше с приоритет, но все пак успявах да си открадвам по малко време да творя. Много дълго време се колебах всъщност дали не искам да уча и нещо, свързано с изобразително изкуство и 11. и 12. клас реших да ходя на уроци, тъй като досега не бях и съответно ми липсваха някои фундаментални умения. Там научих страшно много, макар за кратко време, и съм много благодарна за което.  В последствие реших, че искам да се отдам на точните науки и малко оставих изкуството на заден план. В университета обаче започна да ми липсва рисуването и започнах отново да си скицирам в един много малък скицник. Всички мои познати много харесваха моите малки рисунки, но майка ми я мъчеше, че те просто си стоят в един тефтер, скрити. И един ден реши да ме запише на курс за декорация на бисквити. Мама тогава може би от около година-две правеше захарни цветя и захарното изкуство и беше познато. След курса аз осъзнах, че може да се рисува и върху много и най-различни неща, включително ядливи. Аз обичам да вкарвам възможно най-много детайли в много малки пространства, съответно рисуването върху бисквитки много ми хареса и реших да се пробвам да участвам в състезания.

Албена и Юлия Петрови от Добрич триумфираха на международни състезания по сладкарство

Как избрахте този път и как съчетавате техническото си образование с хобито за декориране на торти и рисуване на бисквити? 

Смятам, че съчетанието на двете се случи доста естествено. Дори да се опитвах да се откажа от едното, за да обърна внимание на другото, не ставаше, те все едно си бяха и са свързани. Трудно е да се намира енергия за всичко, но има ли желание, има и начин. 

Чувствате ли, че знанията и уменията, които придобивате в инженерството, могат да бъдат полезни в творческите ви хобита, като декорирането на торти? 

Думата инженер означава изобретател. За да бъдеш инженер, трябва да си креативен, да можеш да решаваш всякакви казуси. Знанията ми, придобити от избраната от мен професия, несъмнено ми помагат и в творчеството. Безброй много начини има да синтезираш нещо, дали електрическа схема, или някаква творба, важното е да намериш твоя начин, за да стигнеш до желания резултат.

Как започнахте да се занимавате с това и какво ви привлече в сладкарството и арт декорацията? 

В сладкарската декорация ме привлече майка ми преди почти 3 години. Тя ми показа, че може изкуството да е ядливо. След като открих рисуването върху бисквитки, и изненадващо за мен получих първото си  признание на национално ниво, започнах да експериментирам. Осъзнах, че не само обичам да рисувам върху бисквитки, ами върху общо взето всичко сладко. Рисувала съм захарни картини и торти и това, което ми харесва най-много е, че постоянно трябва да предизвикваш себе си и да развиваш въображението си. Винаги се опитвам да измисля нещо ново, иновативно. 

Какво ви вдъхновява, когато създавате нов дизайн за торта или бисквити? 

Аз обожавам да рисувам хора. Аз черпя вдъхновението си от ежедневието. Винаги съм била доста наблюдателна, забелязвам и малките неща, поведението на хората, емоциите, които изпитват. Обичам да пресъздавам човешката природа в моите творби, обичам да вкарвам действия, да разказвам истории. Идеите за тях идват внезапно или от някаква случка, или просто от някоя картина или снимка.

Имате множество награди за декорирани торти и рисувани бисквити. Коя от тях е най-ценна за вас и защо? 

Най-ценни за мен са наградата ми от първото ми участие в Cake International в Бирмингам - златен медал и първо място в категория декорирани бисквити и първото ми участие някога в Cake Art Bulgaria, където получих един бронзов, един златен медал и отново признание най-добър в категория декорирани бисквити. Cake International е най-голямото състезание, където се събират захарни творци от цял свят, за да покажат творчеството си. Да получиш признание от световно ниво е повод за гордост. А първото ми участие въобще бе в Cake Art Bulgaria, откъдето започна и моят творчески път.

Какво означава международното признание за един творец от малък град като Добрич? 

Признанието, което получавам, е много ценно за мен. Добрич, въпреки че е малък град, е известен с много креативни и талантливи хора. Радвам се, че допринасям по някакъв начин да продължим тази тенденция.

Какви умения или принципи от инженерството използвате при декорирането на тортите? Например, точността и прецизността, които се изискват в инженерството, дали ви помагат и в творческите начинания? 

За създаването на такива творби, освен артистичен поглед, ти трябват и определени базови знания по механика: да можеш да балансираш, да направиш правилна конструкция. Ако дадена творба е за присъствено състезание, да измислиш начин, по който да я транспортираш безопасно, как тя да бъде разглобена, но и все пак да не разваляш и отнемаш от красотата й, докато спазваш всички изисквания от регламента. Хубаво е да знаеш и характеристиките на материалите, които използваш, как се влияят от влага, от прах, от различни температури и съответно да знаеш кое кога да подбереш. Със сигурност инженерните науки ми помагат при планирането на даден проект, което е може би най-важния етап от него. Тези процеси доста наподобяват и реални инженерни казуси.

В момента живеете във Варна, но често се прибирате в родния Добрич. Каква е връзката ви с родния град и как се чувствате, когато се връщате там?

В Добрич е по-голямата част от семейството ми, които са моята опора и най-важните за мен хора. Имам късмета да живея, работя и уча във Варна,  близо до родния ми град, което ми позволява често да се виждам с близките ми. Добрич е хубав и спокоен град, нещо, което все повече се цени. Това е един от плюсовете му пред Варна. Във Варна винаги има много хора, изключително е застроено и постоянно и навсякъде профучават коли. Обаче във Варна, за разлика от Добрич, има много повече възможности за развитие и работа, повече висши учебни заведения и повече опции за развлечения, което привлича младото население. И Добрич, и Варна са хубави градове според мен, всеки си има своите предимства и недостатъци. 

Как виждате развитието на вашето хоби в бъдеще? Може ли декорирането на торти и рисуването на бисквити да се превърне в по-сериозно занимание или това ще си остане начин да разпускате и да изразявате креативността си? 

Бих се радвала да продължавам да развивам творчеството си, тъй като ми носи голямо удоволствие. Засега планирам да си остане като хоби, но не изключвам идеята и да са занимавам по-сериозно с това. Бих се радвала някой ден да си имам собствено ателие или работилница, където да творя и да държа всичките си принадлежности и творби, защото мястото вече не стига. Но невинаги всичко става, както е планирано, така че нищо не е изключено.

Какъв съвет бихте дала на младите хора в Добрич, които се колебаят дали да следват творческа или техническа посока в живота? Мислите ли, че е възможно да съчетаем тези две области, както го правите вие? 

Моят съвет е да изберат онова, което най-много обичат да правят. Човек винаги може да учи, да се развива, никога не е късно да започнеш нещо ново. Дори и да не изберат творчеството, според мен, то само ще ги намери в даден етап от техния живот, както се случи и при мен. За да твориш, не ти трябва диплома, стигат ти желание, молив и хартия. Ако има някой, който се колебае между двете, трябва да бъде спокоен, че винаги може да ги съчетае. Много хора в технически сфери също са креативни под една или друга форма. Едни обичат музиката, други танцувалното изкуство, трети най-различни занаяти. Изборът на едното не влияе на другото, а напротив, може само да те обогати.

Какво за вас е истинският успех? Как бихте го измерила в контекста на професионалната си кариера и в личния си живот? Как се справяте с предизвикателствата, които срещате по пътя?

За мен успехът не се измерва в награди или пари. Винаги ще има някой по-добър, по-можещ от теб във всяка една сфера. Всички тези неща са временни, не са сигурни и според мен човек не трябва да се стреми към тях. Важното за мен е да успея да повлияя на някого по хубав начин, да развивам себе си постоянно в правилната посока. С творчеството си целя да предизвикам хубави емоции, усмивки в аудиторията. Най-ценни си остават за мен позитивните коментари на моите близки и приятели, дори и на непознати. Да оставиш впечатление, да бъдеш запомнен от някого, който дори не те е виждал и не е говорил с теб означава, че задачата е била изпълнена и за мен това е успех. Успех е да бъдеш обграден от хора, които те подкрепят и помагат, и да бъдеш човек, който подкрепя и помага.

Ако трябва да опишете своя път с едно изречение, какво бихте казала на младите хора, които четат тази рубрика? 

Границите съществуват, само ако решиш да ги приемеш.