Белегът на 8 март – 80 години от Народния съд в Добрич (ВИДЕО)

Всяко място крие своята история. Понякога тя е изписана в камък, друг път – прошепната от вятъра. Но някои истории остават като клеймо в паметта на поколенията.

На 8 март, преди точно 80 години, в Добрич са изпълнени смъртните присъди, издадени от Народния съд – процес, започнал на 21 февруари 1945 година в тогавашното кино „Родина“. Събитие, белязало съдбите на десетки и оставило отпечатък, който не може да бъде заличен.

Днес се връщаме назад, за да разкажем не само за фактите, но и за уроците, които те носят.

Народният съд в България започва да функционира само няколко месеца след Деветосептемврийския преврат и четири години и два дни след връщането на Южна Добруджа с Крайовския договор, припомня краеведът Георги Казанджиев. Пред кино „Родина“ се събрали десетки граждани, на които властта раздала буца сирене и комат хляб, а те от своя страна следели процеса чрез радиопредаване на площада. Когато чуели име, скандирали многократно „смърт“.

Осъдените от Народния съд били елитът на областта – кметове, журналисти и много държавни служители, които просто са си вършили работата, разказва Цветан Сашев, историк в Регионалния исторически музей – Добрич. Всички били осъдени да заплатят огромни суми, достигащи до 3 000 000 лева. Парите били събирани чрез конфискация на тяхното имущество.

Семействата на осъдените били подложени на репресии. Част от тях били изселени, други изпратени в трудови лагери, разказва Янка Табакова – племенничка на убития кмет на село Бранище, община Стефаново (дн. Добричка) – Георги Табаков. Тя споделя как е научила истинската си фамилия, дълги години крита от нейните родители от страх от репресии. Разказва и как синът на Георги Табаков бил осиновен от свои роднини, за да бъде спасен.

Но най-важният урок от всички е: „Да помним, да не забравяме.“ Именно това казва и един от хората, участвали в организацията и създаването на паметника, който днес напомня за онези събития на мястото, където са се случили – Александър Алексиев.

Докато за едни 8 март е празник, за други той остава спомен за едно от най-мрачните събития в историята на Добрич. Миналото не може да бъде променено, но може да бъде разказано. И запомнено.

Вижте повече във видеото