99 години празнува днес Добруджанското "лале" Верка Сидерова, Почетен гражданин на Добрич

"Често ми казват, че съм далеч, че не ходя често в Добруджа. Знаете ли на какво прилича това моето, че аз съм в София. Прилича на един влюбен човек, чиято голяма любов не е при него, но я обича и умира за нея. Това е Добруджа за мен. Затова нека не ме съдят. Такава е била съдбата ми. Да стигна до най-високото място на народната песен. И питат ме, защо не съм останала в чужбина, защо съм се върнала в България. Какво да правя в чужбина бе, хора? Къде там ще намеря детските си спомени, моите България и Добруджа? Какво ще правя там? Вие знаете ли, че дето си се родил, там и пепелта ще те топли?"

Това са думи на Верка Сидерова, добруджанска народна певица, почетен гражданин на Добрич, носител на орден "Стара планина". Днес Добруджанското „лале“ или „Славеят на Добруджа“, както е известна голямата народна певица навършва 99 години.

С красивия си глас тя разнесе по света емблематичните песни на родния край „Лале ли си, зюмбюл ли си“; „Изгряла е месечинка“; „Росен, росен, зелен росен”, „Ситно се ‘оро зави”, „Години, години, усилни години“.

Певицата родена в Добрич, завършва началното си образование в училище на румънски език, а после и класическа гимназия в Добрич, където учи латински и старогръцки. Италианският й се отдава толкова много, че по-късно превежда на Филип Кутев в Италия. След това учи френски и английски. Езиците й били от полза при пътуванията на Ансамбъла по света.

Певческата дарба наследява от своята майка и от баба си Елена, чийто песни научава още като дете. По-късно ги изпълнява по световните музикални сцени, превръщайки ги в неизменна част от своя репертоар. През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това се явява на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. пее в ансамбъла като солистка. Изнасяла е концерти в над 29 страни от цял свят. „Обичам Ансамбъла, защото ми даде хляба насъщен, даде ми толкова много, даде ми и смисъла в живота. Той беше целият ми живот“ – споделя Верка Сидерова.

Носителка е на голямата награда „Нестинарка” - за цялостна певческа кариера на Международния фолклорен фестивал в Бургас (2004), удостоена със званието „Почетен гражданин на Добрич” за нейния изключителен принос и всеотдайност в популяризиране на добруджанската народна песен в страната и по света. (2004).

През цялата си кариера Верка Сидерова е пяла само добруджански песни, на който общият брой възлиза на над 200 песни. През 2003 г. издава албума „Лале ли си, зюмбюл ли си” с най-известните добруджански народни песни за периода 1960-2000 г.

По повод своята 85-годишнина певицата издава авторската си книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“ и е удостоена с орден „Стара планина“ I степен (2011).

През 2014 г. получава статуетка от Първите „Годишни фолклорни награди“ посветени на Борис Машалов в категория „Цялостен принос към българския фолклор“.

Много дълбоки и силни са думите на Верка Сидерова: „Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят. Това е важното – ако си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят”… „А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят”.

БЪДЕТЕ ЖИВА И ЗДРАВА, Г-ЖО СИДЕРОВА!