Защитеното жилище в Крушари вече е истински дом за деца, израснали в институции

Те са осем младежи и девойки. Преди седем години напуснаха Дома за деца и младежи с умствена изостаналост и се настаниха в новия си дом, в Защитеното жилище в село Крушари.

Когато пристъпиха прага на жилището, се оглеждаха плахо с неизказаните си въпроси „Ама това наше ли е?“, „Ние тук ли ще живеем?“, „О-о-о, много е хубаво!“

Законът ги определя като „лица“. За хората в Крушари обаче те винаги ще са деца – със своите странности и по детски любознателни и нуждаещи се от усмивка и внимание.

Особени са, живеят в два свята – техния и нашия.

За Неса всичко е филм, сценарии, които старателно „пише“ в десетките си тетрадки с колажи. Изрязва, лепи, гради сюжети, в които после влиза и ги разказва с вдъхновение.

За Станислав животът се върти около техниката – знае всички марки автомобили, телефони, телевизори, всякаква техника.

Дева обича да се гизди – герданчета, обички, коланчета и непременно шарен маникюр.

Саша е „спирачката“ в отбора – притеснява се за всички и за всичко, включително за световния мир.

За Добромир светът е кабел, техника, жица. С часове може да си гледа как съседите режат дърва, палят трактори, орат градините си.

Елена е момичето с най-искрящите очи. Обича всичко, но най-обича да гледа отстрани какво правят другите.

Радка е отскоро в жилището, все още свиква с тях, а и те с нея.

Ценко е душата на къщичката, която е техен дом. Той е нежен и чувствителен, преживява с огромна емоция всеки жест, гост, събитие. Неимоверно скромен и всеотдаен. Обича да слуша народна музика и не е необходимо много да го подканяш, за да запее и той.

Първите седем са вече история.

Едно жилище се превърна в къща. Къща като вкъщи.

Да изградиш къща е велико, да направиш от нея дом е всичко. Направиха го децата и персоналът от Защитеното жилище в с. Крушари.   

Димитрина ПЕТРОВА