Проф. Енчо Калчев – хирургът от Добрич, оперирал с патерици и в гипс
Под скалпела на проф. Калчев са лягали съпругата и дъщеря му, оперирал по време на земетресение. На 25 септември проф. Енчо Калчев бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Добрич“.
Проф. Енчо Калчев е най-дългогодишният шеф на болницата в Добрич. Постъпил като ординатор в хирургичното отделение на болницата в Добрич на 24 години. Скоро започнал реално да ръководи отделението, тъй като тогавашният му началник се разболял. Енчо Калчев го оглавил официално едва 30-годишен. Тогава станал и заместник-главен лекар на болницата по медицинската част. А на следващата година станал и главен лекар. Когато го назначили за шеф на болницата му прилошало. Опасявал се, че няма да може да практикува любимата си хирургия, а ще се занимава само с бумаги. Успял така да организира ръководството на здравното заведение, че да има време и за операционната зала. Подбрал си добри заместници, гласувал им доверие. Така си осигурил лимит от време за любимата професия. Сутрин отивал първо в хирургията, правел оперативка, преценявал кой пациент е за операция, после за малко отивал в администрацията и в 9 ч. влизал да оперира. Следобед обикновено бил в директорския си кабинет и към 17 ч. посещавал болните си. През нощта често бил на разположение. Казва, че не знае по-малко от 12 часа работа. Многократно е работил и по 14-15 часа. Десет години не е излизал в отпуск. За 45 години работа, казва, че няма и 45 минути отпуск по болест. Само веднъж скъсал сухожилие. Но тогава пак оперирал. На вилата играел с внучето, когато се подхлъзнали. За да не падне върху детето, професорът си ударил крака. В болницата повикал ортопед и го попитал дали има друго лечение освен оперативното. Когато му казал, че няма, Калчев си насрочил операцията за същия ден по обяд. След операцията продължил да работи. Отивал с патерици до операционната. Оперирал и след като свършел, пак вземал патериците. Можел да се застопори прав на гипса. Разказва, че дори по време на силното земетресение през 1976 г. бил в операционната зала. Оперирал 12-годишно момче с преплитане на червата. Жените от екипа се разплакали. Искали да излязат навън, защото се страхували, че таванът на залата ще се срути. Завършил операцията. След като трусът свършил, Енчо Калчев извел цялата болница навън и чак след това се обадил вкъщи. Разчитал, че имат кола и съпругата му ще изведе децата от града, както и направила.
Имал е и други странни ситуации, в които е оперирал. Наложило се да отстрани матката на родилка, на която не можели да спрат кръвотечението. Цялото поделение в Каварна се мобилизирало да дава кръв. Докторът бил същата кръвна група. И той дал. А след това влязъл в да оперира. Казва, че изобщо не се е замислил. Просто знаел, че трябва да се реагира по спешност. Другият особен епизод в практиката му е от 1971 г. когато починал баща му. Смъртта била вкъщи, когато при Енчо Калчев дошли колеги и му казали, че има 30-годишен мъж с кървяща язва. Веднага отишъл да оперира. Споделя, че по време на операцията два-три пъти се сещал какво е у дома. Наложило се да забавят погребението на баща му с три часа. Хирургът решил, че спасява този човешки живот в памет на баща си. Все пак най-разтърсващата операция, която е правил, е на кранист от Каварна. 24-годишният мъж паднал върху крана. При това арматурно желязо го пронизало – влязло през ануса, разкъсало пикочния мехур, преминало през корема, тънкото черво и излязло над пъпа. За щастие, без да засегне кръвоносни съдове, от което би починал на място. Започнал да вика, но когато дошли колегите му, избягали при страшната гледка. След това се върнали и го докарали заедно с арматурното желязо. Енчо Калчев извадил кола. Операцията продължила 24 часа. Според хирурга, това била добре тактично изиграна операция. Той сравнява хирургията с шаха – можеш да спечелиш с 50 хода, но по-добре е да победиш на 30-ия.
Макар и дългогодишен управленец, страстта на Енчо Калчев е хирургията. За нея казва, че е като ревнива любовница - иска много да й се дава, но и те увлича. Заради тази си обреченост на професията той първи у нас извън София започнал да прави безкръвни операции. Поставил началото през 1993 г. А четири години по-късно с екип от хирурзи и гинеколози от болницата в Добрич направил и първите ендоскопски гинекологични операции у нас. Екип с негово участие за първи път в България оперирал безкръвно миома. През 1996 г. организирал първата клиника по еднодневна хирургия у нас. На конгрес през 2000 г. колегите му излезли с девет случая, а той с 225. Твърди, че иновационният подход в професията не е възрастово понятие – или го имаш или го нямаш. А той и сега се увлича по новото. Смята, че е бил щастлив за това, че не е имал над себе си началник, който да решава какво може да прави или не. Това му е дало възможност да развива ендоскопските операции.
Съпругата на проф. Калчев, операционна сестра, също два пъти е лягала под скалпела му. Както и една от дъщерите им. И на двете е правил секцио и операция на жлъчката. Когато съпругата му видяла, че прави секцио на други родилки, поискала да оперира и нея за второ им дете. Казала, че ще се чувства по-сигурна. Всъщност Енчо Калчев споделя, че не е смятал той да прави секциото, но колегата му вместо да отбележи линията на разреза с тъпото на скалпела, го направил с острото. Най-вероятно се бил притеснил от съпруга. Тогава хирургът взел скалпела и за 28 минути направил операцията. Само че искал да е момче и се изненадал, когато вдигнал бебето и видял, че пак е момиче. Операцията на дъщеря му била планирана. Казва, че е можел и да не се съгласи, но знаел, че в екип с добър акушер-гинеколог, при всяка ситуация ще може да се реагира адекватно. А раждането на дъщеря му било рисково. Освен секциото на съпругата и дъщеря си, той е оперирал и жлъчките им. Казва, че е емоционален и безкрайно сантиментален човек, но в случая ставало въпрос за отговорност и професионализъм. Влизал в операционната зала в последния момент. Смята, че, ако влезе по-рано, ще започне да се зарежда емоционално. Дори преди едната операция плувал в басейна в хотел “Добруджа” в Албена и влязъл в операционната чак когато трябвало вече да се измие и да започне да реже.
Не е наясно дали защото е патриот или защото смята, че камъкът си тежи на мястото, но не е заминал да работи в чужбина. А имал възможност. През 1979 г. цялото семейство било в Гърция и можел да емигрира. Още повече, че чичо на съпругата му живее в Лос Анджелис. Той предлагал да им помогне първата година след пристигането в САЩ докато Енчо Калчев се устрои на работа там. Можех да отида, но не съм считал, че ще намеря уюта на чуждо място, казва професорът сега. И добавя, че дори Добрич не е напуснал, въпреки предложенията, които е имал във връзка с работата му в Медицинския университет във Варна. Казва, че е свикнал с хората в добруджанския град. А и не може да се оплаче от внимание.
Дълги години ръководи Медицинския център в курорта Албена, който е даван за еталон за здравеопазване в туризма.
В Медицинския център в Албена отговаря за всички медицински структури на Албена – балнеология, поликлиника, хемодиализа, има и методични управленски функции над базата на “Албена” АД в Приморско.
Преди дни проф. Енчо Калчев бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Добрич“.
