Надежда Иванова: Кандидатирам се отново, защото политиката може да бъде различна

Надежда Иванова е кандидат за народен представител от листата на Коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" за Осми МИР Добрич:

Защо отново се кандидатирам за народен представител? Защо за трети път през няколко месеца трябва да виждате лицето ми на билбордове, плакати и листовки? Вероятно вече съм досадила с това, че „изскачам“ в социалните медии от всяка страница, стори или рекламен банер… но експертите, които правят кампании, казват, че така трябва.

Истината е, че на мен лично, този вид публичност, която кара хората да ме идентифицират с политиката, винаги ми е носила известно неудобство.Заставала съм пред обектив много пъти – като историк, етнограф, философ, учител. И това винаги е било лесно. Защото отношението на другите към тези професии е било позитивно. Заради това, а вероятно и заради характера и темперамента, които притежавам, винаги съм била приемана като новатор, общественик, човек, който умее да комуникира със света, който непрестанно е задвижван от някакви вътрешни, творчески сили и вечно си „намира работа“. Това или го имаш, или не. Трудно се учи. 

За политиката обаче, това не е достатъчно, не стига. Тя е занимание от друго естество. Поне аз така я усещам. Тук, преди да запретнеш ръкави да свършиш нещо конкретно, първо трябва да се пребориш с негативизма, с който е обгърнато всичко, което дори и косвено се свързва с нея.

И как да е различно? Какво видяха хората, особено през последните две десетилетия: че политиката не бе „служба“ в името на общността, а бърза писта за забогатяване; че в нея влязоха хора с по една риза, а излязоха с имоти и милиони в сметките; че докопвайки се до нея много тръгнаха по лесната пътека –  те нямаха нужда от доказване в професията, усилен труд, постоянна квалификация или предприемчивост и упорство, каквито се изискват ако искаш да развиваш свой бизнес; тези хора нямаха нужда да чакат с години и да инвестират, достатъчно им бе само да се прилепят към правилната партийна структура. И изведнъж глупаци започнаха да изглеждат не безполезните партийни кадри, а нормалните хора, които години наред избираха трудния начин.

Има и нещо друго – умните и кадърни хора могат да правят много неща, те имат житейска алтернатива. И политиката, за жалост стана примамлива основно за некадърните, грозно амбициозните, за тези, чието самочувствие бе без покритие. А можещите и свестните станаха маргинали.

Като историк често си мисля, че дори и в най-тъмните векове на Средновековието, на Инквизицията, даже и по време на масовия колониализъм, хората все пак са били подчинени на някакви етични норми,а не само на гола алчност и безпринципност.

В политическия живот на България, поне този, на който аз бях свидетел, не беше така. Сега съм на 50 години и най-голямото предизвикателство за мен, нещото, което приех като моя лична мисия преди две години, бе да променя отношението към политиците през моята собствена личност. През това, колкото и нескромно да звучи, да Ви предлагам за пореден път себе си като пример и възможност за избор и то най-вече като антипод на компрометираната ни представа за политик. Това е единствената причина да приема тази специфична показност.

Хората, които срещнах в "Да България" и припознах като себеподобни  не са безгрешни, но все пак са с интелект и морал. Всеки ден им се радвам, защото имат кураж да се изправят срещу чудовището, в което се е превърнала политическата ни система. В тяхната компания нещо инстинктивно ме кара да вярвам, че обществото ни има механизми за самосъхранение и промяната ще настъпи, че политиката и моралът не са взаимоизключващи се  понятия. Защото ако няма никакъв морал в политиката и е само идеята за личен интерес, тогава няма никакъв морал и в обществото и то се разпада.

Като учител, а и като директор на две учебни заведения, мога да въздействам пряко върху средата, в която упражнявам дейността си. И това е голямата ми награда. Подбирам екип, изграждам заедно с колегите си философия на възпитанието.

Като политик се надявам да мога да мултиплицирам добрия опит.Защото както в обществото, така и в образователната система през последните няколко десетилетия допуснахме възпитанието, културата на общуване, морала и академизма да се  подменят с илюзията за тях. Нарушаването на правилата и липсата на санкции, от страх да не изгубим
делегирания бюджет, превърнаха анархията в норма. Когато възпитаваш деца е важно какво говориш, но много по-важно е какво вършиш. Щом младият човек види как нарушителите остават безнаказани, той започва да променя преценката си за реалността и да приема, че „така работят нещата“. 
И днес, след доста пропилени години осъзнахме, че НЕ ценностите са формирали  системата, а тя умишлено ги е подменяла. Стана така, че демократичният модел, към който се бяхме запътили след промените съвсем се изроди. Смея да кажа и заради пасивността и апатията на интелигенцията, която в основната си част тихо се отказа от участие в
собственото си бъдеще и в това на децата си.

И какво като днес учим същите тези деца, че съществува пирамидата на Маслоу, като им четем текстовете за свободата на Е Фром и Х. Арент в училище, когато реално политиците, които ги гледат от рекламните билбордове им показват друг модел – в него за жалост, храната, дрехите и материалното не стоят в основата на същата тази пирамида, а са се разположили на самия и връх. А абстракциите като общност, човечество и законност въобще отсъстват от ценностната система на болшинството от представителите на няколко поколения. Усмихвам Ви се и аз предизборно. Но то е само защото вярвам, че все още
има хора, които не са изгубили надежда и ще направят правилния избор!

Надежда Иванова е кандидат за народен представител от квотата на Да, България. Можете да я подкрепите с преференция 105 и номер 7 в бюлетината.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!