Тема 6: Любовта в българската литература - Любовта между реалността и спомена в ст. ”Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебелянов
„…и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим”.
- АВТОРЪТ
а/ Литературната критика го нарича поклонник на идеализирания спомен, войн на непостижимата мечта, поет на самата бездомност и безприютност, поет на любовното чувство;
б/ Твори в началото на 20 век, в навечерието и по време на Първата световна война, убит е на 29 години на Македонския фронт, погребан е край Демир Хисар през 1916 г. и през 1931 г. , по инициатива на приятелите му, неговите кости са пренесени в България и погребани в Копривщица.
в/ В стихотворенията му, събрани и издадени в стихосбирка отново от приятелите му от кръга”Живо слово”, начело с Николай Лилиев, доминират естетическите особености на символизма, но във военната му лирика присъства психологическият реализъм, с който, според Атанас Далчев, започва приземяването на българската поезия след ПСВ;
г/ Елегичните му текстове са разгърнати на фона на градското художествено пространство, което има негативен екзистенциален заряд, декорира драмата на самотния човек „печален странник”, „заключеник в мрачен затвор”, един от всички”скръбни и нещастни”, който няма съпротивителни сили срещу житейската „черна умора” и споменното завръщане в бащината къща и при отминалата любов са временно спасение преди смъртта;
- „АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА”
* * *
Продължението на "Тема 6: Любовта в българската литература - Любовта между реалността и спомена в ст. ”Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебелянов", ще откриете в "Учебно помагало за матура по български език и литература по новата програма за ДЗИ" с автор Атанаска Георгиева.
Поръчайте помагалото тук https://propress.bg
