„Добрич“- от цех в бивши казарми до най-големия завод за детски обувки на Балканите
Това накратко е историята на завода, който повече от 50 години беше част от град Добрич и негова емблема. Днес заводът, в който са работели 3300 работници, е само спомен, след като вчера беше съборен и останалият самотно да стърчи комин. На мястото инвеститор ще изгражда ритейл парк
Началото е поставено през далечната 1964 г., когато в бившите кавалерийски казарми, намиращи се до гара юг, е открит цех за производство на обувки. Работниците в него са 78 и повечето дейности се извършват ръчно. Произвеждат основно чехли, сандали и домашни пантофи. През 1965 г. е първият износ за ГДР, който е… дамски, плетени цървули. Производството постепенно се увеличава и се налага разширяването на цеха.
На 4 януари 1968 г. е направена първата копка на новия завод. Официалното му откриване е на 14 октомври 1972 година от Тодор Живков, макар заводът да е пуснат в експлоатация година по-рано.
В основите на завода е заровено послание за бъдещите поколения. На парче кожа от бял лак, поставено в стъклена бутилка, е написано кой и кога е направил първата копка, кога е открит заводът и кой е първият му директор.
Пренасянето на машните от стария цех на новото място става през нощта, за да не се губи производствено време. Когато късно вечерта втората смяна приключва работа, машините се демонтират и се пренасят в новия завод, където първата смяна на следващия ден започва работа на тях.
Започна събарянето на бившия обувен завод „Добрич“, има нов собственик (+снимки)
Откриват се цехове в Генерал Тошево и селата Карапелит, Орляк, Зърнево и Воднянци. За завода е построено помощно стопанство в с. Поручик Гешаново, където се отглеждат животни и зеленчуци за нуждите на 4-те стола, които изрхранват работниците.
Производството и износът се увеличават многократно. Разботещите в завода са вече 3300, работи се на две смени, 6 дни в седмицата. За техните нужди на теритиорията на завода е отворен хранителен магазин, приемни пунктове за химическо чистене, пране, дърводелски и железарски услуги. Има лекарски и зъболекарски кабинети, физкултурен салон, библиотека, киносалон с 350 места и клуб за естетическо въпитание с голяма сцена, на която гости са били всички известни български певци и актьори. Към завода функционира детска градина с 220 места за деца до 6 години. Създава се и техникум, където се обучават бъдещите производствени кадри. Построен е ведомствен жилищен блок и са раздадени повече от 200 апартамента. Създават се много нови семейства между работещите в завода.
На разположение на работниците и служителите е и почивната станция в град Балчик, която е на площ от 8930 кв. м и е място за отдих и обучение.
Всичко е във възход до 1990 г., когато с разпадането на Съюза за икономическа взаимопомощ, който е между бившите социалистически страни, се загубват основните пазари, на които заводът продава продукцията си. Следват затваряне на цеховете по селата, съкращаване на производството и съответно на работниците.
Завод „Добрич“ е приватизиран на 7 ноември 1998 г. и 70% от неговия капитал става собственост на РМД „Добрич-98“ с кредит от 2,66 млн. долара. Плащането е разсрочено за 6 години, но е платена само първата вноска от 266 000 долара. Агенцията по приватизация разваля сделката и сезира Върховната касационна прокуратура за извършване на предварителна проверка по случая.
Фалита на най-големия производител на обувки в България е обявен на 16 юни 2003 г. след приключване на делото, започнало през 2000 г. Следват продажби, търгове, смяната на няколко собственика, нови надежди, последвани от нови разочарования, за да стигнем до днес.
Взрив постави края на бившия обувен завод “Добрич”. Вече е съборен (+видео)
Обувен завод „Добрич“ го няма вече. За едни това е е естественият ход на историята, за други е раздяла с минало, което е част от живота и младостта им. В завода са работили цели семейства. Много от бившите работници бяха спрели да минават покрай него, защото руините ги натъжаваха.
Така или иначе липсата на този бетонен мастодонт рязко промени пейзажа, с който бяхме свикнали толкова години и сега минавайки покрай мястото то е някак пусто. Не че беше много красив, защото не това е била целта му, но бяхме свикнали с него. Ще ни липсва и мозаечното пано на входа, което винаги съм се чудила какво означава.
Наскоро разбрах от бивши работници в завода, че е модел на разгъната обувка, но не разбрах кой е авторът му, така че ако някой помни, може да допълни историята. От тях разбрах и, че освен в основите на завода, послание за бъдещите поколения е било зазидано и в една от стените на фоайето по време на честване на негова годишнина.
Направих опит да го намеря, но… там отдавна нямаше нищо. Може би така е по-добре. Каквото и да е било посланието, ние със сигурност не сме го изпълнили и обувен завод „Добрич“ последва съдбата на всички големи заводи в България.
Сега ни остава да се надяваме. Да се надяваме, че на това място ще се случи нещо по-добро, но и в никакъв случай да не забравяме историята си, защото който не я помни, е обречен да я повтори.
Всеки от работещите във вече бившия завод може да допълни историята със спомен или снимка. Изпращайте ги на pronewsdobrich@dir.bg.
Така ще възродим спомена за него и ще го запомним с възхода му.
Диана СТЕФАНОВА
Снимки: Държавен архив Добрич, Пламен Стефанов
