Скандал с Панагюрското злато в Балчик

Ботаническата градина си присвои изложба, организирана и обезпечена от културен център „Двореца“. Поделението на Софийския университет разпространи фалшива информация

Пореден скандал заформи поделението на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Балчик. Университетската ботаническа градина си е позволила да пусне на официалния си сайт невярна и подвеждаща информация, че „От 03 август до 10 септември копие на Панагюрското златно съкровище ще радва гостите и посетителите на Университетска ботаническа градина Балчик…“

От Министерството на културата опровергаха това, като посочиха, че:

„че изнесената информация в медийното пространство относно музейната експозиция на Национален исторически музей - Панагюрско златно съкровище, е грешна и подвеждаща. Държавен културен институт "Културен център "Двореца" има сключен договор за представянето на експозицията и тя се намира в сграда под управлението на Министерството на културата, чрез ДКИ "Двореца", а не в Университетска ботаническа градина Балчик. Министерството на културата информира, че единствено посетителите на „Двореца“ могат да разгледат ценното съкровище, изложено в зала на територията му.“

Панагюрското златно съкровище от 3 август е експонирано в Каменната зала на ДКИ „КЦ „Двореца“ в Балчик, благодарение на Националния исторически музей към БАН и Културен център „Двореца“. При откриването на изложбата доц. Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей към БАН обяви, че „организирането на такава изложба е много трудно, защото в последно време не се препоръчва движение на ценни паметници. Основната трудност понесе директорът на „Двореца“ Жени Михайлова. Поставихме й почти невъзможни условия, които трябваше да изпълни и тя се справи“, каза доц. Петрунова.

Ден по-късно от Университетската ботаническа градина си позволяват да си правят реклама с едни от най-ценните реликви, без да имат нещо общо с гостуването на изложбата. 

Архитектурно-парковият комплекс “Двореца” представлява комплекс от сгради, градини и архитектурни елементи, разположени на брега на Черно море. След възвръщането на Южна Добруджа през 1940 година дворецът попада в границите на България и около него академик Даки Йорданов облагородява градините в парка с различни видове растения. Комплексът в годините се е превърнал в една от главните забележителности на Северното Черноморие и е включен в Стоте национални туристически обекта, като ежегодно се посещава от хиляди туристи от всички континенти.

 За 2019 г. ДКИ „КЦ „Двореца“ беше обявен за най-добър обект т националното движение „Опознай България от Стоте национални туристически обекта.

Дворецът в Балчик включва два основни елемента – сграден фонд и градини. Всичките 46 сгради, 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елемента, движими и недвижими паметници на културата са идентифицирани и са под управлението на Държавен културен институт “Културен център “Двореца”, второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към Министерство на културата.

От 1955 година насам Ботаническата градина е звено на СУ “Св. Климент Охридски”.

С решение от 7 април 2011 г. Министерски съвет безвъзмездно предоставя за управление на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ поземления имот с площ от 183 488 кв. м , с изключение на намиращите се в него сгради и съоръжения. Условието е там да се организира учебна дейност. Сградите в имота остават да се стопанисват от Министерството на културата в лицето на ДКИ „КЦ „Двореца“. Дейността му е  в съответствие с държавната културна политика, включително популяризиране на културно-историческото наследство. А УБГ има задължение да извършва в имота единствено учебна дейност.

До 2011-та година касата е била само една, а вечер приходите са се разделяли между двете институции. От 2012-та година на входа на комплекса работят две отделни каси за двете отделни институции.

На пресконференция преди време директорът на „Двореца“ Жени Михайлова сподели, че служители на Ботаническата градина заключват с верига и катинар подходите към ресторант „Корона“ и така ограничават гарантирания от Конституцията свободен достъп до публични обекти, както и основната дейност на културния институт, създаден с постановление на Министерски съвет от 2004 г. с цел опазване, развитие на паметника на културата и организиране на културни дейности.