Звездата на волейбола от Добрич Нели Нешич на прага на 50-годишния си юбилей

Нели Маринова – Нешич е родена през 1971 година в Добрич в семейството на волейболния треньор Стефан Маринов. Започва да тренира волейбол във ВК „Добруджа“. С националния отбор на България печели бронзов медал на европейското първенство през 2001 година, а с италианския клуб „Палаволо Сирио Перуджа“ печели шампионската лига през 2006 и 2008 година. Неин съпруг е сръбския волейболен треньор Драган Нешич. Сестра й Милена Маринова също има волейболна и треньорска кариера, а от 5 години живее в Берлин и работи с подрастващи. Нели Нешич от няколко години е треньор във ВК „Добруджа 07“ и работи с деца и кадети. Волейболното семейство Нешич има 10-годишен син Матиа, който тренира...волейбол. Пред Про Нюз Добрич Нели разказа за кариерата си, предизвикателствата в спорта и живота във волейбола. На 27 май т.г. тя ще навърши 50 години.

Първите занимания със спорт на Нели в Добрич нямат нищо общо с волейбола – още съвсем малка започва с плуване при специалиста Николай Колев, който вече не е между нас. „В басейна се тренираше яко – сутрин с групата започвахме от 06.30 преди училище, вечер пак. В час учителката ни мъмреше, че дремем! Така беше в онези години, сега е абсурд децата да тренират по този начин. С този спорт се занимавах 5 години, докато баща ми каза: „Стига толкова с плуването!“ И влязох във волейболната зала – сравнително късно, бях в седми клас. Имах доста по-добра физическа подготовка от другите момичета, точно заради плуването, което комплексно изгражда физическите качества“, разказва Нели.

Тя е учила в училище „Васил Левски“, а после в „Климент Охридски“, Спортното училище и Икономическия техникум. Мечтата й била час по-скоро да замине за София, заради големия волейбол. По стечение на обстоятелствата карала абитуриентския си бал … с друг випуск.

„Бях на 16 години. В отбора на жените на „Добруджа“ нямаха разпределителка, беше отишла в друг тим. Треньорът им Евгени Попов дойде в залата при девойките и каза на баща ми – „Нели ще бъде!“ Така започнах с жените на триразови тренировки – две с тях и една с моя набор, доста тежко беше“, спомня си Нели.

Тя е открита за националния отбор за девойки на зоналните турнири. След като завършва средното си образование отива в София, в Спортната академия. „Искаха ме да играя в ЦСКА, в „Левски“, но татко държеше за „Славия“. Там обаче имаха тогава разпределителка и аз отидох в „Академик“. След втората година там влязох в националния отбор на жените. След „Академик“ преминах в ЦСКА“, разказва Нели.

Нешич има дълга волейболна кариера. Тя е българска националка в продължение на 18 години – от 19 до 37-годишна възраст, с едно малко прекъсване. За кратко се отказала, но пак се върнала, защото волейболът е животът й.

Във втората половина на 90-те, на 28-годишна възраст подписва договор с белградския „Цървена звезда“, играе там две години и после заедно с друга волейболна звезда – Тони Зетова, отиват в Италия.

В Белград неин треньор е Драган Нешич.

Известният треньор Драган Нешич – волейбол и живот в пандемия

„Не беше любов от пръв поглед – постепенно станаха нещата. Първо излизахме заедно като приятели, даже бяхме все трима, с още една моя съотборничка. Всъщност ние двете с нея бяхме доста по-възрастни от останалите момичета в отбора. Тя беше на 26, аз – на 28, а тимът иначе беше млад, волейболистките бяха по на 16-17 година. Някак си бяхме различни от другите и затова все бяхме заедно. Тогава и двамата с Драган бяхме обвързани и чак в края на втората година станахме двойка. Трябваше да се държим професионално и не давахме показност на връзката си.“

В Италия заминават заедно. Там прекарват общо 13 години, там през 2010 година се ражда синът им Матиа. „Имам прекрасни спомени и от Белград, и от Италия. Минаха доста години оттогава, но чувствам, че и досега там съм много уважавана. След като синът ни се роди, следвахме 5 години Драган в неговата треньорска кариера. Но когато малкият стигна до предучилищна възраст, възникна въпросът къде да се установим, за да не сменя той училищата. Аз харесвам много Белград и бях готова да живеем там. В крайна сметка обаче решихме да останем в Добрич – за да съм сред близките си, докато Драган е някъде другаде“, казва Нели.

От 5 години тя е треньор във ВК „Добруджа 07“. Работи с около 70 деца от 4-5 клас - момичета и момчета, до десетокласнички. Синът й е четвъртокласник и е тръгнал по стъпките на известните си родители. И той като майка си започнал с плуване, както и с тенис, но по-късно проявил интерес към волейбола. Дете на родители с различен майчин език, Матиа до 4-годишна възраст говорел сръбски, после започнал на български и английски. „Баба му от Белград му говори на сръбски. Той е позабравил, но се старае, когато е при нея. Разбира, защото и ние с Драган понякога се разбираме по-бързо на сръбски.“

Ако си прекарал 13 години в Италия, няма как да не обожаваш италианската кухня. Така и с Нели. „Пандемията от Ковид ме накара да се задържам по-често в кухнята, отколкото преди. Приготвям много паста, различни видове, семейството ми я предпочита. Матиа харесва паста с чери домати и не иска друга. Харесвам много талята - типичното италианско ястие от телешко, средно изпечено, поднесено с рукола, чери, пармезан. Разбира се, харесвам прошутото и сирената им, също сушения деликатес от говеждо месо брезаола. Ядем и сръбска храна. Свекърва ми е много добра готвачка, от нея съм взела някои рецепти с телешко месо, една нейна баница. Драган е по сладкишите – прави страхотна кростата с шоколад. При него ако не е с шоколад, не е десерт. Може да направи страхотни неща с това, което открие в хладилника“, споделя Нели.

Казва, че не е суетна, въпреки че следи модата. Има си свой спортно-елегантен стил. Не носи токчета, макар че много харесва – не й е удобно, уморяват й краката, още повече, че семейно често ходят по разходки, сред природата, на боулинг. А 50-годишния си юбилей ще чества в тесен кръг, със семейството и близките. Казва, че не държи на подаръците, държи на хората.

 Снимки: Гонг, FIVB, личен архив