Именичката Татяна Желязкова от Добрич: Обичам да раздавам доброта

Татяна Желязкова от Добрич е учителка в Детска градина №10 „Слънчице”. Тя е бесарабска българка от Молдова, там е родена. Пристига в България когато е едва на 17 години, за да учи в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Тя е от първите студенти, които идват тук на разменни начала. Когато завършва се връща в Молдова, но след една година разбира, че не може без България. По случайност на една сватба се запознава с бъдещия си съпруг Михаил. Създават семейство и имат две прекрасни дъщери – Раиса и Михаела. В последствие в България идват да живеят и майка й Акулина и сестра й Елена.

Детската учителка е кръстена на кръстницата си Татяна. Имения си ден празнува още от 12 часа в полунощ, когато започват да пристигат поздравления и изненади. Празнувам го с вълнение, защото много си харесвам името, то е силно, твърдо, обяснява жената. Споделя, че с буквата Т започват думите толерантна, трудолюбива, търпелива, точна и те съответстват на нея. „До колко се справям - ще кажат околните”, допълва Татяна.

Заради пандемията празникът тази година ще бъде отбелязан в тесен семеен кръг. За семейството на детската учителка той обаче е двоен, тъй като майка й има рожден ден. Ще бъде честван с традиционни гозби, които жените в семейството обичат да приготвят. Правят си и неща, които знаят от Молдова. На масата ще присъстват питка, постно и месно ястие, нещо сладичко за десерт.

За изминалата година Татяна споделя, че е започнала много динамично, емоционално, защото е вдигнала сватба на по-голямата си дъщеря Раиса. Тя става болярка – след завършване на Великотърновския университет остава да работи в старопрестолния град и там среща бъдещия си съпруг. Малката дъщеря Михаела върви по стъпките на Раиса и в момента е студентка в същия университет.

Успявам да преодолявам всички предизвикателства с помощта на семейството ми и на всички мои близки, посочва Татяна. Споделя, че много държи на семейството си, на хората, които са около нея, на колектива, в който работи. „Обичам да раздавам доброта”, допълва тя.

Много обичам децата, с възторг казва детската учителка. Разказва, че във времето, когато заради пандемията е трябвало да бъде разделена с групата си, вървейки по улицата и чувайки детски глас постоянно се е обръщала и е търсила детска компания. А сега е безкрайно радостна – когато децата се върнаха в градините и когато споделят: „Госпожо, това е най-щастливият ми ден”. Татяна разказва, че е наследила професията си от майка си, която също е била учителка, любовта към нея е още от детските й години. „Много се радвам, че успях да осъществя мечтата си и да стана именно детска учителка, защото съм учила и начална педагогика. Харесва ми да раздавам това, което имам, на децата на родителите им, на колегите”, споделя жената.

Татяна Желязкова си пожелава много здраве. Много сили, за да може да се справя с всичко, което й предстои от тук нататък. Пожелава си в семейството й да има много щастие и разбирателство. Да се случват само хубави неща – на нея, на децата й, на съпруга й, на всички хора около нея. Пожелава си спокойна и здрава година.