Млад медик от Добрич успешно се реализира в кардиологията на Александровска болница

Д-р Васил Илиев Колев е роден в Добрич, където е завършил гимназиалното си образование - в Езикова гимназия „Гео Милев“. Медицинското си образование е придобил в медицинския университет в Букурещ „Карол Давила“. От март 2015 до ноември 2016 година е работил в кардиологичното отделение на МБАЛ-Добрич, след което завършва специализацията си и остава в  Клиниката по пропедевтиката на вътрешните болести към УМБАЛ „Александровска“ София. В момента е специалист кардиолог и докторант към отделението по кардиология към същата клиника.

- Д-р Колев, Вие работите в Отделение по кардиология с направление интензивно лечение. Специалността, към която сте се насочил, е една от най-перспективните специалности в медицината, защото е във възход и защото има още много да се постига в тази област не само в България, но и в световен мащаб. Защо избрахте да станете лекар?

От малък ми беше интересна биологията като учебен предмет. В детска възраст имах желание да стана ветеринарен лекар,  защото родителите ми имаха ферма и прекарвах доста време с животните. В гимназията се пренасочих към медицината, може би, заинтригуван от разказите на по-голямата ми сестра, която също е лекар - психиатър.

- Защо се насочихте към кардиологията?

Кардиологията е безспорно една от най-интересните специалности. През последните 20 години има едно от най-големите развития в медицината, най-вече чрез интервенционалната кардиология, която, за щастие, в България е добре развита. Острият миокарден инфаркт, както и други спешни състояние, вече не означават задължително инвалидизация на пациента. За щастие, в нашия, иначе малък, град ние имаме невероятни специалисти в областта на инвазивната кардиология, които са утвърдени имена на национални ниво. Може само да ни радва, че добричлии имат достъп до медицина на подобно ниво. 

Освен това, винаги съм избирал трънливия път. В кардиологията има спешност, трябва да вземаш жизненоважни решение на момента и буквално спасяваш човешки животи.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

Завърших образованието си в Университета по медицина и фармация „Карол Давила“ в Букурещ. Университет, основан през далечната 1857 година по френски модел. Днес все е още е най-предпочитаният в северната ни съседка. Получих образование на високо ниво, както практически, така и теоретично.

- Как се случи така да можете да работите в едно от най-престижните лечебни заведения у нас?

Започнах пътя си на лекар в родния Добрич. Първоначално смятах да специализирам в Германия, както повечето ни сънародници. Учих интензивно немски език. Прекарвах летния си стаж в отделението по кардиология в Добрич. Точно там моят бъдещ шеф и ментор в медицината и живота – д-р Карадимова, ме запали по кардиологията. Тя беше едни от най-видните специалисти в България, от която научих много. За нея медицината беше призвание, тя ми повтаряше, че добър лекар може да е само добрият човек. Така пътят ми пое в противоположна за мен посока - към родния Добрич. За жалост, д-р Карадимова ни напусна много рано и аз реших, че за мен е време за промяна. Продължих специализацията си в „Александровска“ болница, където имах възможността да се уча от най-добрите специалисти по кардиология и вътрешни болести в страната.

- Замисляте ли се да заминете да работите в чужбина?

За момента не. Аз обичам България и живота тук ми харесва. Ако няма странични фактори, които да ме принудят, не мисля да напускам.

- А да се върнете в Добрич?

В Добрич започна моята кариера. Нашата болница винаги ще остане в сърцето ми, колективът на кардиологията е страхотен, а, както споменах вече, инвазивната кардиология е на най-високо ниво за страната ни. Така че, нищо не се знае. Но засега имам да довърша докторантурата си в „Александровска“ болница.

- Според статистиката България е на едно от първите места по сърдечносъдови заболявания. Още ли държим челното място?

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да са на челно място в класацията на причините за смърт, не само в България, но и във всички развити страни. За жалост, общата продължителност на живот при нас е по-ниска. Както казах вече, последните години кардиологията се развива много - и в лечение на сърдечна недостатъчност, а не само на остър коронарен синдром.

- Намалява ли възрастовата граница на болните?

За жалост, се наблюдава такава тенденция. Имал съм пациент с остър инфаркт на възраст малко над 30 години.

- Много ли хапчета пият българите?

Не. В България голяма част от населението отказва да се лекува или търси лекарска помощ твърде късно. Не се обръща внимание на превенцията, която последните години заема важно място в западната медицина.

- Как протича един Ваш ден? По колко часа на ден работите?

Различно. В някои дни имам 24-часови дежурства, след което се налага да преглеждам пациенти амбулаторно. Освен клиничната работа в болницата, имам и амбулаторна практика. Мисля, че един кардиолог не трябва да изоставя работата в болница. Рефлексите в кардиологията са изключително важни, а те се придобиват в болнична обстановка с лечението на тежко болни пациенти.

- Какво трябва да правим и да не правим, за да не ставаме ваши пациенти? - Посъветвайте ни как да си запазим сърцето по-дълго?

Най-общо казано, да водим по-здравословен начин на живот. Да следим телесното си тегло, да не пушим, да избягваме соленото и мазното. Да следим стриктно нивата на холестерол в кръвта и кръвното си налягане.

- Вярно ли е, че жените по-често имат хипертония, защото са по-емоционални и всичко е въпрос на много голяма емоция?

Като цяло, мъжете са по-податливи на сърдечно-съдови заболявания, особено в по-млада възраст. Факт е, че стресът и емоциите също са лош предиктор и емоционалното състояние на пациента е не по-малко важно от физическото. Всъщност, дисертационният ми труд е свързан с депресивни и тревожни разстройства при пациенти със сърдечна недостатъчност. Вече е доказано, че такава взаимовръзка съществува.

- Напоследък се заговори за личната ни отговорност като пациенти. Каква е степента на личната спрямо вашата, лекарската, отговорност?

Колкото и тривиално да звучи, ако сами не си помогнем, никой не може. Отговорността на пациента е също толкова важна, както и на лекаря. Ако пациентът не изпълнява стриктно лекарските разпореждания от терапията, няма смисъл.

- Вие участвате и в доброволчески инициативи. Какво Ви носи това?

Когато имам възможност, участвам. Последно с колеги от Александровска болница преглеждаме безплатно бездомни болни в една от софийските църкви. Бяхме осигурили и безплатни медикаменти за тях. Преди година преглеждахме пациенти от отдалечение райони в България, които нямат достъп до медицинска грижа. С колеги от различни специалности (кардиолог, ендокринолог, уролог, ортопед) обикаляхме цяла седмица селата. Удоволствие е да помогнеш на хора, които са буквално забравени и нямат достъп до елементарна медицинска услуга. Усещането е несравнимо.