Водещи новини Култура

„Книга за песните“ и обичайните заподозрени от село Пчеларово

Отново бяхме част от нещо голямо. От онези големи неща, които не можеш да опишеш, можеш само да ги усетиш. Събират се хорa, различни във всяко отношение, но се вълнуват и усмихват на едно и също  – на музика и текст, които са за всеки и от всеки.

 „Имам осем тайни. Ела насам и ги вземи!“ може би това е една от причините. Всички имаме поне по осем тайнии и когато някой ги изпее – той ни става приятел. Разпознаваме в него себе си. В думите му се откриваме без да се срамуваме и песента ни прави близки.

Така се почувствахме вчера на концерта на Стефан Вълдобрев в дома на Константина Петкова в Пчелрово. Песните не бяха за всички нас, а за всеки от нас и най-вече „за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот”.

„Книга за песните“ всъщност са песни за книгата на живота. Онази книга, която всеки от нас има – написал я е и продължава да я пише. Това ни събра и не ни побра. Тясно беше за многото хора, които дойдоха. Тясно беше за всички, които искаха да чуят познатите песни на Стефан Вълдобрев.  Имаше хора вътре, имаше хора отвън – в двора, в градината, на прозореца. Улиците бяха препълнени с автомобили. Чакахме по повече от час за автограф и снимка с музиканта, композитора, режисьора, актьора, певеца и писателя Стефан Вълдобрев, а той имаше за всеки от нас усмивка и различен текст на посвещението. Питаше за кого е книгата, поглеждаше човека, замисляше се и написваше нещо – за всеки различно. Каквото е усетил в момента. Специално. Като песните му и отношението му към нещата от живота – интуитивно и от душа.

Пяхме с него, танцувахме, вълнувахме се, обещахме си да я „караме по-полека“ и го обичахме и той го разбра. Благодари на Константина Петкова за поканата и помоли за бурни аплодисменти в нейна чест и той направи нещо, също в нейна чест, за което му благодарим от сърце.

Аз си имама любима песен  на Стефан Вълдобрев и това е „Тази песен не е за любов“. Слушала съм я десетки пъти в колата, когато вечер се прибирам от работа. Тази събота разбрах, че тя е вдъхновена от любовта между родителите му, от любовта, на която нашите майки и бащи, баби и дядовци са били способни  „търпелива и кармична, любов която ни кара да укротим бесовете си, да обичаме дълго и да прощаваме“ и че тази песен е посветена на майка му. Мисля, че вече ще я слушам много по-често. Може би затова трябва да има „Книга за пессните“, за да усетиш всичко  до край и да разбереш защо музика и текст те вълнуват толкова, защо енергията вложена в тях стига така дълбоко в душата ти.

Всеки от нас търси външен израз на това, което се случва вътре в него – дали с текст, музика, картина, формула или машина, ние всички имаме потребност да се изразяваме, но когато можеш да го правиш с цялата си енергия, когато имаш смелостта да го направиш така както го чувстваш, защото болезнено си обелил всички пластове на съмнения от себе си и си застанал „гол и златен“ пред публиката, можеш да въздействаш на хората толкова силно.

Радвам се, че имах възможността да съм на този концерт в Пчеларово. От тук нататък ще слушам всяка песен на Стефан Вълдобрев по различен начин, защото ще знам, че всяка от тях е за „триминутният момент“ от живота на конкретен човек.

Диана СТЕФАНОВА

Благодаря и на екипа на БНТ за проявения интерес към случващото се в село Пчеларово! Мисля, че ще се получи страхотен филм за г-жа Константина Петкова! Тя го заслужава!

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *