Сдържан лукс, комфорт и стабилност в творбите от дърво на Николай Ангелов от Балчик
Николай Ангелов е родом от село Българево. Дълги години е живял в Балчик, а от 4 години - в София. Има син, дъщеря, внук на 7 и внучка на 2 години.
Завършил е електротехника в Техникум по механотехника в Добрич. Дванадесет години е бил електротехник. Взел е най-големия разряд. Но един ден решава, че не това е призванието му и започва да се занимава с дърводелство - занаятът, който от дете го привлича, но никога не учил. Преди много години, близо до родния му дом имало дърводелска работилница, която посещавал всяка свободна минута. Събирал отпадъчния материал и си майсторял разни неща.
Първия си струг е купил преди още да реши да се занимава с дървото сериозно. От тогава до днес е обзавел ателието си с почти всички възможни инструменти, свързани с този занаят. Казва, че всеки ден отива на работа с мерак, въпреки че самата дейност е мръсна и прашна. Рядко използва нови материали. Работи с онова, което морето е изхвърлило на брега. Всеки интересен корен или дърво, камъчета в различни форми или миди отприщват въображението му.
Николай разкрива, че не винаги е наясно с какво точно дърво работи. Когато намери някое на брега на морето, то отдавна е променило първоначалния си вид. Водата, климатичните условия, са оставили своя отпечатък върху него. И колкото по-дълго е стояло изложено на природните стихии, толкова по-интересно става, по-благородно излъчване има. В това е красотата и уникалността му, смята творецът. Иначе обича да работи с акация, бряст, дъб, ясен. Каквото намери.
Преди години се е занимавал основно с изработването на мебели – маси, пейки, столове, шкафове, които по своята същност са уникални, носейки в себе си духа на артиста. Неговите изделия дават усещане за сдържан лукс, комфорт, стабилност. От десет години насам предпочита да изработва декоративни предмети - рамки, дървени пана, свещници, кутии за бижута, огледала, лампиони. Но винаги има и някоя мебел, просто така, заради самото усещане да я изпипа така, както я вижда във въображението си.
Казва, че не работи по поръчка. Няколко пъти е опитал, но се получило разминаване с желанието на клиента и виждането на твореца. Затова предпочита да изработва онова, което усеща, а то само да намери собственика си.
Дървените изделия на Николай се харесват както от българските, така и от чуждестранните туристи. Но са по-обемисти и неподходящи за пътуване със самолет. Въпреки, че е имал клиенти от Франция, които си харесват дървен шкаф, плащат го, както и куриерската услуга, и вече от година си го ползват със здраве.
Чужденците, които живеят в България, също проявяват интерес към мебелите му – има клиенти от съседните села, от Карапелит, но българите са тези, които най-често купуват изделията му.
Иначе Николай не се чувства специален.Смята, че много хора могат да правят това, което върши той. Стига да имат сърце и душа за това. Да усещат дървото. И работата с него да ги прави щастливи.
Основно предлага изделията си във фейсбук страницата си: IdeaArt. Казва за себе си, че е работохолик и по тази причина всеки ден качва по нещо ново. Преди е имал магазин в София, но се е отказал, защото не може две дини под една мишница да държи. Предпочита да е в ателието и да майстори, отколкото да стои затворен в магазина.
До края на сезона можете да го откриете по алеята на „Двореца” в Балчик, където има собствен щанд.
