Вторник, 19 март 2024

19.03.2024

Последвайте ни

Сънищата ми все са в Добруджа - народният певец Добрин Добрев за новата си книга

Преди дни излезе от печат книгата на родения в Добрич народен певец Добрин Добрев „Разпалени въглени“.

Добруджанския народен певец Добрин Добрев е известен изпълнител на песни, предимно от Добруджанския край. Роден е в гр. Добрич, израснал в крайграничното село Росица, откъдето е и репертоарът му. На 10 години постъпва в тогавашната детска студия на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци, в класа  на Далина Енчева. Завършва Училището по Изкуствата в София. По-късно става ученик на голямата певица Верка Сидерова -и наследник на репертоарът й. Записва над 100 песни в Радио София, Радиата –Варна, Пловдив, Стара Загора. Издава компактдисковете:”Песента на колелетата”, „Добрин Добрев-Добруджански песни”, снима филми в БНТ – „Сараджански легенди”, „Фолклорна География- Добруджа. Записва дуети с Янка Рупкина, Калинка Згурова, Галина Дурмушлийска и Красимир Станев. Солист на ДА ”Пазарджик”(1998), Оркестъра за народна музика на БНР. Взема участия в програмите на ДА ”Загоре”, Северняшки ансамбъл – Плевен и др. Носител на Литературната награда „Владимир Башев” на в-к „Пулс”, Лауреат на конкурса „Родна стряха” на БНР (1988) и др. Работил е в служба „Звукозапис” на НАТФИЗ ”Кр. Сарафов” и Народният Театър „Иван Вазов”. Живее и работи в Лимасол, Кипър, където продължава творческата си дейност и омагьосва публиката с красивия си глас и трептящата като мараня добруджанска песен.

  • Съвсем скоро излезе от печат Вашата  книга  „Разпалени въглени”, в която вплитате спомени, разкази, емоции, публицистика. Вие сте човек на изкуството  -  народен певец, поет, театърът е в душата Ви. Кое е онова, което Ви провокира да посегнете към един по-различен жанр? – Все още сте твърде млад за мемоари.
  •  Това не е мемоарна литература. Не е и изповед. В тези страници събрах преклонението и обичта си към хората, за които пиша в тях - певци, писатели, поети. Те го заслужават с духовния си и богат жизнен път, посветили се докрай на България. Някои от тях ги няма, но аз живях с тях, учих се, възхищавах им се… и ги запазих в сърцето си. Успях да бъда в различните години и различните часове с много от тях. В дни на голяма тъга. В дни на голяма радост. Чух от устата на всеки лоши и добри думи. Лошите ще забравя, добрите ще ми светят. Много от страниците са посветени на моята учителка Верка Сидерова - съдбоносна се оказа срещата ми с нея. Добруджа, за която един живот пеем и говорим непрестанно, присъства в цялата книга и няма как да е иначе. Десетилетия съм откъснат от нея, но сънищата ми са там и все я виждам пролетна, когато класят житата и цъфтят маковете. Моята Добруджа. Бъдещето има нужда от материал, за да мисли, да съди, да се гордее и смее.
  • Разкажете повече за книгата! Какво ще открият в нея читателите?
  • Първо всеки добруджанец ще открие нещо ново за Добруджа, нещо което не знае, или е слушал и забравил. Бих казал, че това е книга памет, памет за хора и събития отминали, но които ще бележат живота ни докато ни има нас и България.
  • С „Разпалени въглени“ отправяте ли послания към добруджанци, какви?
  • Да пазят и обичат повече земята ни и при всеки случай да се гордеят и да разказват за нея. Да се чува повече името на Добруджа и на нашите хора.
  • Много спомени и срещи Ви свързват с различни творци от телевизията, радиото, театъра, сцената. Намерили ли са място в книгата Ви?
  • Разбира се. Книгата е пълна с техния дух, с тяхното творчество и спомена за тях, който така ревниво пазя, като нещо мило и свято - Верка Сидерова, Олга Борисова, Кремена Станчева, Надето Хвойнева, Пепа Николова, Стояна Мутафова, Наум Шопов, Радой Ралин, Лиляна Стефанова,Руска Стоименова и т.н.
  • Къде ще представите за първи път новата си книга и кога? В кои други градове смятате да се срещнете със своята публика?
  • Ситуацията е такава, че не зная кога и как, но ще се случи. Имам отсега покана за София, Кюстендил и Дулово. Искам да ви кажа, че по незнайни причини никога моят роден град Добрич не ме е канил в своя културен афиш - това не ме дразни, но много хора ме питат защо? Аз съм човек, който не хленчи и не обича да се самопоканва, важното е какво аз правя за моя град и за Добруджа. От там нищо не искам - имам всичко. Някога така постъпваха и с Верка Сидерова, много рядко тя биваше поканена в Добрич, и държа да отбележа, че Детелина Николова й отдаде нужното уважение, така че Верка да се почувства почетена в Добрич. Все пак, това е родният ни град. Аз живея над 35 години в София и никога не пропускам да кажа, че съм от Добрич. Имам чувството, че, ако не кажа, прадедите ми ще се разсърдят, а на мен ще ми е тъжно.
  • Мислил ли сте да сторите това и в родния Добрич? – така повече хора ще имат удоволствието да се срещнат лично с Вас.
  • Ако получа покана и бъде организирано, с най-голямо удоволствие ще дойда от Кипър за събитието в моя град.
  • В интервю за Про Нюз Добрич от 2018 година казвате, че когато сте бил малък, баба Ви, вместо приказки, Ви е разказвала песни. Тя е човекът, запалил Ви по фолклора. Какво бихте й казали днес?
  • Баба ми си отиде 2002 година, с нея си отиде и част от мен.Бих и благодарил ,че е била моята баба. Липсва ми, никой не ми липсва така, както баба Станка. Бог да я прости!
  • Преди месеци записахте нашите добруджански песни за фонда на БНР. Но това го знаят само хората, които се интересуват от народната песен. Защо един толкова талантлив млад мъж като Вас, с различни интереси, остава непознат за българската общественост? Какво още, според Вас, трябва да се направи, за да се знае повече за даровитите българи?
  • Ами вижте, който се интересува, знае. Ценностите се смениха в България, подмени се и народната музика. Навлязоха някакви нови стилове, които аз не приемам и не разбирам. Малко хора се обръщат към истинската музика, книга и пр. Ще минат много години, убеден съм че хората - идните поколения ще се връщат към истинското изкуство, то е непреходно. Днес са на мода „творците“ с измислени и купени биографии… творци еднодневки, като искам да подчертая, че има и много качествени млади хора, които вървят в правилната посока и в песента и в литературата и в театъра и киното.
  • Никога не сте правили концерт в родниия си град - Добрич, но хората тук, тези, които харесват българската народна музика, Ви познават и харесват. Радват се, че изпълнявате заръката на Верка Сидерова и запазвате автентичния фолклор. Те ме помолиха да Ви попитам, как смятате да го предадете на идното поколение?
  • Благодаря на всички наши хора в Добруджа, които харесват това, което съм правил и правя. Досега никой не ме е потърсил, за да поиска „да му дам“ нещо. Нали Ви казах, че младите хора са твърде неориентирани, подлъгани…, но Господ си знае работата, няма да умре тази истинска българска песен, преминала по древни и неравни пътища хилядолетия. Докато има България, ще има българска народна песен - казва Верка Сидерова. Съответно, има ли я Добруджа, ще я има и нашата песен, мисля и аз.
  • Зная, че в Кипър има няколко клуба за български народни танци. Но Вие замислял ли сте се да станете преподавател на талантливи деца, да откриете школа за народни песни?
  • Засега се проявява интерес към танците и нямо лошо, пак е нещо. Щастлив съм, че към танцовия ансамбъл „Канатица“ в Ларнака има обособено училище за танци на най-малките, дано има интерес и към песните, там нещата са по-трудни.
  • Добруджа, добруджанската песен, Йовков и Дора Габе Ви омайват за цял живот.  Могат ли песни от някой друг регион на България да Ви въздействат по този начин?
  • Обичам песните на всички области, познавам ги из основи, но добруджанската песен е моята песен. Някога, като започвах, Верка Сидерова не ми позволяваше да слушам и пея песни от други региони, за да мога да опозная първо нашите песни, да добия стила, диалекта и звученето. Минаха много години, когато си позволявах вече, когато се налага, да пея песни от другите фолклорни области. Може би, и последния ми стон ще е Добруджа, много обичам Добруджа, много…
  • „Ние, добруджанци сме като болни жерави – където и да идем все кръжим над Добруджанската земя”, казва  Дора Габе. Зная, че Добруджа Ви е много скъпа. Песните, гласът Ви, кръжат над родното Ви място. Но сърцето Ви? То къде е?
  • Сънищата ми и сърцето ми са винаги в моето село Росица (Сараджа), където прашните пътища още пазят босите стъпки на моето детство. Един ден съм заръчал на сина ми и последния ми пристан да е там, при баба.
  • Мислил ли сте един ден да се установите със семейството си в България?   
  • В сърцето ми винаги има място за България, с единия крак, дето се казва, винаги съм там.
  • Как може да се намери книгата Ви?
  • Първо искам да благодаря на г-н Константинос Марицас (наполовин българин и грък, и наполовина добруджанец), който ми повярва и издаде книгата, която се оказа, че до момента всички много харесват и това ме радва. Който желае, може да я поръча директно от него на телефон 0895862693, ще бъде разпространена и по книжарската мрежа. Благодаря ви за вниманието, което засвидетелствахте към мен, за мен това е внимание от Добруджа, много скъпо и важно за мен. Никога не подминавайте стойностните хора на България, за това ще бъдете възнаградени щедро от Добруджа един ден, помнете какво ви казвам. Добруджа за нас добруджанци е съдба и кауза. Ние сме я губили веднъж и й знаем цената, убеден съм в това.
c