Честваме Деня на Ботев

144 години от гибелта на Ботев и 119 от началото на честването на Деня на Ботев и на далите живота си за свободата на Отечеството.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва ежегодно в България на деня на смъртта на Христо Ботев  - 2 юни 1876 година.

Официално Денят на Ботев се отбелязва от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.

От 1953 г. до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

През октомври същата година заминава за Русия и става частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. 

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град. Известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

През май 1876 г., след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от хората на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил - 2 юни, е последният тежък бой. Привечер, след сражението, куршум пронизва Ботев.