Култура

Честит празник на всички театрали, свързали живота си с театъра в Добрич!

Театърът е най-събирателното изкуство. Стоянка Мутафова казваше, че предпочита да е артистка, а не актриса, защото театърът е „арт“ – т.е. изкуство, а „акт“  е самото действие.

59 години след като денят е отбелязан за първи път по инициатива на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързан с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г., нека си спомним за големите имена на нашия, добрички театър, който носи името на певеца на Добруджа Йордан Йовков.  

Да си спомним за основателя му – интелектуалецът Атанас Попов (1894-1980), който е негов художествен и административен ръководител до преместването му в София през 1958 г. За трудностите, които нашият драматичен театър извървява от създаването си като полупрофесионална театрална трупа „Студия“ през 1928 г., през формирания Общински народен театър през 1940 г., до трансформирането му в Драматичен театър „Йордан Йовков“. За болката на театралите ни, когато институцията съществуваше  като „приемаща сцена“, до момента, в който успя отново  да се върне на театралната карта на България и да се възроди.

В Деня на театъра да си спомним за известните български артисти, които са направили своите първи стъпки на добричка сцена  – Сотир Майноловски, Коста Карагеоргиев, Катя Паскалева, Жоржета Чакърова, Климент Денчев, Васил Бинев и др

За добричките актьори, които се преселиха без време в отвъдното – Калчо Георгиев, Атанас Ганев, Радомир Андонов – Радото, Пламен Маринов, Георги Калчев…

И за тези, които се опитват да вдъхнат надежда във време на безвремие, малко лудост, и много мъдрост. Артистите, които приобщават нас зрителите към една магия, към един живот, наречен театър – Ема Георгиева, Любов Николова, Мила Боянова, Валентин Андреев – Рафе, Красимир Демиров, Владимир Трендафилов, Мария Гинкова, Мария Генова, Велизара Петкова, Татяна Христова, Стефан Сърчаджиев, Филип Янев, Димитър Петров, Валери Марков, Петър Петков, Соня Георгиева, Ралица Добрева, Атанас Марков и още,  и още.   Някой от тях са пенсионери по възраст, но не и по душа. Други търсят нови предизвикателства. Но за всички тях сцената е дом. Сцената е живот. И съдба.

От 2009 година Иван Мандев е директор на театъра и през изминалите 10 години е успял да организира животът му така, че  залите да са пълни. Залага повече на българската класическа драматургия – „Албена“, „Гераците“, „Боряна”, „Преспанските камбани”, „Службогонци” „Зорба гъркът“…

Режисьорът Стефан Спасов, сценографът Димитър Митев, техническия екип на театъра чрез иновативни методи като звукова среда и мултимедия успяват да разчупят  статуквото и  да приобщят младата публика към театралното изкуство.

За своето над 80-годишно съществуване театърът в Добрич е поставил над 350 постановки, а през неговата сцена са преминали над 300 актьори, 50 режисьори и десетки други театрални дейци.

Честит празник, добрички театрали!

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *