Водещи новини - дясно Здраве Общество

От 42 до 94-годишни с деменция получават грижа и уют в дома в с. Опанец

24-часова грижа в отговаряща на съвременните европейски изисквания за обслужване на лица с ментални увреждания среда получават хората, настанени в Дома за пълнолетни с деменция в Опанец. И ако в страната в последно време нашумяха както случаи на лоши условия в такива домове, така и за недобро отношение към обитателите им, то в социалното заведение в добричкото село и средата, и грижата, и отношението са на много високо ниво.

Заварих дома в едно изстрадано състояние, обитаваше една единствена сграда на бившето училище, разказа за Про Нюз Добрич директорът му Евелина Димитрова. Преди 19 години, когато заема длъжността директор, стаите са 6, в тях се помещават общо 45 души. В едната мъжка стая са настанени 11 души, в другите по 6-7, само в едната са четирима. Съставът като обслужващ персонал също е много по-малък. Обслужването и тогава не беше лошо, санитарите бяха съпричастни, обясни Димитрова.

Сега домът разполага с четири основни сгради и дворна площ от 7 700 декара. Община Добричка  разработва проект по ”Социални инвестиции за насърчаване на заетостта” на СИФ със съдействието на Световната банка, под егидата на МТСП. Благодарение на него на два етапа са построени две нови сгради. Изграден е кухненски блок, перално стопанство, нови спални помещения. По други проекти е осигурено обзавеждането и оборудването. Евелина Димитрова посочи, Община Добричка като доставчик на социалната услуга е много отворена към проблемите на дома в Опанец, винаги е срещала разбиране и подкрепа от всички кметове.

В момента социалното заведение, което е с капацитет 50 души, разполага със 17 спални помещения, 16 от които са с по три легла и една – с две. Всяка стая е с отделна баня и тоалетна, обзаведени са с легла, нощни шкафчета, холна масичка с табуретки, гардероби, телевизор, постелъчен инвентар. Домът разполага с помещения за социални контакти и за хранене – трапезария, стая за контакти, стая за усамотяване. Отоплението е локално на газьол. Дворът има цветни алеи и площадки с фитнес уреди.

При нашите домове няма райониране, обслужваме основно областите Варна и Добрич, обясни директорът. По думите й във Варна няма такава държавна институция, а таксите в частните заведения и хосписи са по 800-900 лева на месец. „По-желани са нашите институции, защото държавата определя такса, която е поносима спрямо средните доходи на пенсионери и болни хора за страната”, каза Евелина Димитрова. В дома в Опанец действителният месечен разход, който се определя като такса за едно лице, варира от 120-130 лева на месец през лятото и до 220-240 лева през зимата. Домуващите заплащат като такса 80 процента от доходите си, но не повече от действителния месечен разход. Остатъкът се изразходва за лични нужди – по много строг ред, със специална комисия определяща потребностите  на потребителите, назначена със заповед на директора, всеки месец.

Хората, настанени в дома в Опанец, са на различна възраст. В момента има петима-шестима, които са по-млади, сред тях и 42-годишен мъж. Най възрастният домуващ е на 94 години. Приемана е била и жена, навършила 100 години. За съжаление тенденцията е такава, че диагнозата деменция сваля границата, сподели Евелина Димитрова. По думите й преди години според европейските доклади възрастта на хората, покосени от деменция и подобни заболявания, е била от 65 години нагоре. Директорът обясни, че много често до болестта водят слединсултни състояния, от които страдат все по-млади хора.

Проблеми при набирането на санитари нямам, сподели директорът на дома. Това са обикновено хора от Опанец и околните села – Дончево, Драганово, Богдан. Основното обгрижване се извършва от санитар, в него влиза всичко – хранене, преобличане, къпане, изрязване на нокти, подмяна на памперси, сподели директорът. Има проблем обаче със специалистите, тъй като работата не е примамлива заради ниското заплащане. Щатът е за 29 души, в момента са незаети местата за психолог и фелдшер. Лекарят не е на щат, а общопрактикуващ в Първо ДКЦ в Добрич. Той визитира задължително веднъж седмично домуващите, назначава лекарства, които се дават от медицинските сестри, винаги при нужда посещава социалното заведение. В дома има и двама социални работници, пет медицински сестри и рехабилитатор.   

Поставила съм си задача, особено пред първите четири години като станах директор, а продължавам и сега, да работя върху позитивните нагласи на персонала, сподели Евелина Димитрова. Тя е специалист по приложна социална психология, отработвала е схеми, ролеви игри. Учила е работещите в социалното заведение как да усещат, колко и как  да докосват  човека, което при деменция е много важно, как да разпознават лицевия израз на болния, как да са позитивни.

Според Димитрова работата в дома е трудна и трябва да имаш сърце за нея. „Някои от служителите просто радеят за работата си, свикват, привързват се към хората”, обясни директорът. Разказа, че самата тя когато за първи път изгубила една от домуващите – възрастна жена, бивша учителка, интелигентна, много е  плакала. Има хора със съхранен интелект, които могат да ти дадат много, бивши учители, лекари, сподели директорът. И разказа, че някои от тях излизат навън, пият кафе, на разходки в града, посещават театър. Социалните работници ги водят в близката гора да берат кокичета. Връщат се доволни – че са се надишали на чист въздух, че са набрали цветя, разказа Димитрова. Домуващите се включват и в много приложни дейности – изрязват картинки, цветя, елхички, и това им действа като арт-терапия.

Трудно се работи  с хора с деменция, не е за всеки, коментира директорът. И допълва: „Но тези, които остават, уверено и спокойно носят кръста си. С лекота и спокойствие обслужват всеки сложен случай. Такива са моите момичета”.

9 са починалите през м. г. в дома в Опанец, като един от тях е бил хоспитализиран и е издъхнал в болница. Евелина Димитрова сподели, че понякога при тях постъпват много болни хора. Разказа за случай, в който човекът е бил свален от линейката на носилка, неконтактен, с тежко и тихо дишане. Но нямаш право да не го приемеш, коментира директорът.

Тя обясни, че човек с деменция много трудно би бил гледан в семейството си. „От психологична гледна точка първата трудност е тази, че близките го познават от преди това, в съзнателния му живот, като човек, който е с бил е с искания, с характер, с качества. И изведнъж всичко това го няма. Близките не са готови, няма школи, психологически консултации, които да ги подготвят – че от тук нататък се срещат с чисто нов човек, че трябва да го опознаят отново. Да се научат да общуват по друг начин с него. Не могат да приемат това – защо на баща ми, защо на майка ми се случва. Чувстват се по някакъв начин виновни”, обясни Евелина Димитрова.

Директорът на дома в Опанец сподели, че като цяло домуващите не са посещавани от близките им. Обаждат се по телефона, за да чуят как са, допълва тя. А пациентите питат за децата си, плачат за тях. Тежи им, че не ги посещават.

„Взаимоотношенията са много сложни, те са един триъгълник – близки, персонал и самият домуващ. Този триъгълник трябва да е равнобедрен, да няма остър, да няма тъп ъгъл”, убедена е Димитрова.

Завършваме разговора с директора на дома в Опанец със статистика. Евелина Димитрова цитира данни от преди 2-3 години, според които в България регистрираните с алцхаймер и деменция са над 100 000. Местата в държавните институции, в които се полагат грижи за тях, са едва около 850.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *