Преводачът Христо Боев от Добрич: Не познавам друга литература, която толкова добре да изобразява човешката душа

СЪВРЕМЕННИТЕ РУМЪНСКИ ПИСАТЕЛИ БЕЗПОГРЕШНО ИЗОБРАЗЯВАТ И КРИТИКУВАТ НАСТОЯЩЕТО

Споделено: Добричкият преводач Христо Боев - за преводната литература, пулсът на Букурещ и работата си по програмата на "Традуки"

• Как ще опишете престоя си в Букурещ по програмата на Литературна мрежа „Традуки“?

Изключително интересен, приятен и ползотворен. Живях на „Пиаца Революцией“, на две крачки от „Каля Викторией“ и забележителните старинни сгради на този митологичен булевард. Имах срещи с много писатели, имах много възможности за разходки и се почувствах достатъчно вдъхновен да преведа поредния роман на български.

• Сърцето на Букурещ е…?

Градът има много приятни кътчета, трудно е да се каже, предполагам всеки може да го намери за себе си. За мен, може би парковете Чишмиджиу или Херестръу, или пък градината „Идън“ (райската градина), разположена също до „Каля Викторией“.

• По какво работихте?

Преведох от румънски на български романа на Михаил Друмеш[1], "Покана за валс". Но също така, трябваше да участвам в литературния живот на града чрез посещения на определени събития, организирани от Националния литературен музей.

• Разкажете за срещата си във Факултета по Балканистика на Букурещкия университет?

Срещата беше организирана от „Традуки“ и „Националния литературен музей“ със съдействието на Факултета по Балканистика. Бях много приятно изненадан да видя преподаватели по българска литература, които са румънци, да говорят отличен български. На срещата присъстваха и доста студенти, като сред тях нямаше българи. Много ми хареса интересa им към българския език и литература. Аз представих дейността си на преводач на румънска литература, както и дейността на издателството ми „Нордиан“, свързана с промотиране на качествена преводна литература. Имаше много въпроси от страна на студентите, както и преподавателите им, които бяха на румънски, поради факта че студентите не се чувстваха уверени да говорят на български, макар и да имаха голямо желание.

• Превели сте 18 романа от румънски на български. С какво ви привлича тази литература? Има ли връзка с българската?

Привлича ме с това, че изобразява човешката душа, както и със своята неподправеност, искреност, съвременно звучене, дори от епохата между войните. Не познавам друга литература, която да прави това толкова добре. Човек може много лесно да се асоциира с персонаж от книга; това е литература, в която дистанцията между читател и персонаж е минимална, поне що се отнася до читател от Балканите. Има известна връзка между нагласата към живота, свързана със сходни преживявания и в двете литератури. Това е една най-вече градска литература, в която писатели като Камил Петреску[2] със своя военен роман "Последната нощ на любовта, първата нощ на войната" определено звучат много близко до Поручик Бенц, например, на Д. Димов. Има сходства и между някои произведения на Ливиу Ребряну[3] – например, "Йон" и някои на Е. Пелин и Е. Станев. Могат да се намерят прилики и между градски поети с афинитет към символизма като Баковия[4] и Смирненски. София и Букурещ получават изключителни разкриващи изображения и при двамата поети. Приликите, като цяло, се срещат най-вече в литературата между войните, в която и България, и Румъния, имат своите най-бележити писатели. Що се отнася до съвременна литература, много прилики не могат да се открият. Съвременните румънски писатели безпогрешно изобразяват и критикуват злободневни проблеми, изпъква за пореден път настоящето, което убягва на българските писатели, а доколкото могат да се свържат с него, за пореден път при нас се очертава фигурата на вездесъщия Бай Ганьо – например "Мисия Лондон" на Алек Попов. Макар и за наше нещастие той да продължава да е герой на настоящето, подминава се трагедията на българския народ, уловен в нескончаем преход, в който не могат да се намерят много поводи за оптимизъм. От тази гледна точка, преводите на румънски автори могат да са много полезни за писателите в България.

В сътрудничество с Румънския музей на литературата и Headsome Communication в края на 2019 г. Литературна мрежа „Традуки“ организира за първи път два резидентски предстоя в Букурещ за преводачи и писатели. Сред автори и преводачи от Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна Гора бяха одобрени българският преводач Христо Боев и словенският писател Урош Прах.

Христо Боев е роден в Пловдив, завършил е английска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподавател по английски, румънски и френски. Доктор по сравнителна американска и английска литература от Университета „Овидиус“ – Констанца, хоноруван преподавател по английска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски“.

[1] Михаил Друмеш (1901-1982) е румънски писател  – драматург, романист и автор на къси разкази, от периода между двете световни войни. Роден е в Охрид, Османската империя, умира в Букурещ. Работи като гимназиален учител, а по-късно като универститески преподавател. Писателският си дебют прави през 1927 година

[2] Камил Петреску (1894-1957) е румънски писател, романист, драматург, доктор по философия и поет. Счита се за основател на съвременния румънски роман.

[3] Ливиу Ребряну (1885-1944) е класик на румънската литература, белетрист, драматург, журналист и общественик. Секретар на националния театър в Крайова (1911-1912). За романа си „Йон“ (1920) е избран в Румънската академия (1939). Ръководи Националния театър в Букурещ (1928-1930) и Румънския съюз на писателите (1940-1944).

[4] Джордже Баковия (1881-1957) е румънски поет символист, поезията му се счита за предшестваща румънския модернизъм.

Източник: СВИДЕТЕЛСТВА