Родената в Добрич Зорница Христова е тазгодишният лауреат на наградата за превод "Кръстан Дянков"
Зорница Христова е тазгодишният носител на наградата „Кръстан Дянков“, 2019 г. Тя беше наградена за превода от английски на български на „Кладата на суетата“ от Том Улф (Лист, 2019).
Годишната награда "Кръстан Дянков" е учредена през 2007 г. Наградата се дава за превод от английски на български език на съвременен роман. Оригинално издание трябва да е публикувано на английски език. Номиниран преводач може да бъде всеки, чийто превод отговаря на изискванията на наградата.
Родена през 1974 година в Добрич. Завършва езикова гимназия в града, а след това английска филология. Специализира в Оксфорд. С преводи се занимава от над 20 години.
Казва се Зорница Христова и е тазгодишният лауреат на наградата за превод "Кръстан Дянков". Тя получи отличието за превода на "Кладата на суетата" от Том Улф (изд. "Лист").
С преводи Зорница се занимава от ученическите си години: "Имах страхотна учителка по английски, Дона Куюмджиева, която ни даваше да превеждаме, всеки според силите си, чудесни неща - Бредбъри, Бърнс, По... Имахме и ежегоден училищен конкурс по превод. Разбира се, тогава ми се струваше много далечно да правя това наистина. Така че, ако се брои това, от 30 години се занимавам с преводи. Иначе някъде от 25, ако броим от първата преведена книга - "Дверите на възприятието" на Олдъс Хъксли", разказва Зорница пред Свободна Европа.
В момента тя работи като преводач на свободна практика. Има и малко издателство за детска литератута – "Точица".
Зорница пише и книги за деца. С уговорката, че става дума и за "такива книги, които не са само детски, но използват същата спойка между текст и образ, в които текстът не напира да свири соло, а по-скоро дискретно свързва образите в история". Такава е и последната книга, която предстои да излезе - "История за краля и дъжда". По нея Зорница работи с художника Кирил Златков.
Ето какво споделя тя в интервю, публикувано от Фондация "Елизабет Костова":
• От колко време превеждате?
От гимназията. Имах чудесна учителка по английски, Дона Куюмджиева, която умееше да насърчава подобни занимания, а и училището ни имаше ежегоден конкурс по превод. Опитвахме се да превеждаме Бредбъри, Робърт Бърнс, По. Ако тези сърцати ученически опити се броят, значи превеждам от 30 години.
Като студентка публикувах в „Литературен вестник” литературоведчески статии и един откъс от Томас Пинчън, който излезе… като превод от френски. В списание „Витамин Б” също имах преводи.
• Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
„Дверите на възприятието” на Олдъс Хъксли, изд. „ЛИК”, 1996 г. Ако броим от нея насам, стават 25 години.
• Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
Трудностите
в самата преводаческа работа са част от удоволствието – да заговориш на
идиолект, много различен от твоя собствен, да напаснеш ритъма, да
работиш с регистри, да звъниш на познати и непознати, за да ти дадат
точните термини в своята област, да се бориш с непреводимото и да
намериш функционален еквивалент, който трябва да измислиш наново.
Извън
професионалните трудности има и чисто човешки – необходимостта от
усамотение и концентрация, която трудно се обяснява на околните, както и
ниската цена на преводаческия труд, останала непроменена през
последните 20 години.
• Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
За
мен авторът е законен притежател на смисъла на своя текст на всички
равнища и следователно неговото влияние не бива да бъде оспорвано.
Работата с редактор и издател обикновено е много ценна, това са хората,
които помагат на превода ти да излезе в максимално добър вид, редакторът
те спасява от собственото ти недоглеждане, а издателят „сватосва”
текста с адекватното за него оформление, с адекватната му полиграфия,
грижи се да стигне до читателя и пр. В случая съм особено благодарна на
изд. „Лист”и специално на Елена Кръстева, чиято редакция беше внимателна
и навременна. Драматичен разрив с редактор и издател имах само веднъж,
преди години, по повод превода ми на английски на „Естествен роман” на
Георги Господинов, когато Dalkey Archive Press орязаха големи части от
текста под претекст, че няма да бъдат интересни за американския читател.
• Какво прави един художествен превод добър?
Когато
читателят на превода изпита същото, което изпитва читателят на
оригинала. Невъзможно е да останеш верен на всички нива – и лексикално, и
фонетично, и морфологично, и т.н. Непрекъснато трябва да си подреждаш
приоритетите, да анализираш ефекта върху себе си като читател и да
мислиш кое е важното в този конкретен текст. Дори нищо друго да не се
напасва, трябва читателят да се засмее, натъжи или замисли на същите
места в превода, в които би се засмял, натъжил или замислил в
оригинала.В крайна сметка превеждаш един разговор между автора и него – и
ефектът от общуването трябва да остане същият.
• Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Големият
диапазон от стилистични регистри – от свръхпретенциозен брокер до
чернокожи затворници, като минем през впиянчен журналист (англичанин),
пастор, следователи и пр. Том Улф прави напречен разрез на обществото и в
романа е важно всяка социална роля да бъде ясно маркирана със
съответния език, независимо дали има или няма точно съответствие на
български. Част от съдебните термини например просто нямат аналог в
българската правна система – и се налагаше да ги измисляме заедно с
приятелите-юристи, които потърсих за справки. Имам и един пропуснат
смислов пласт, имената на част от героите – тук се наложи да взема
генерално решение да не ги превеждам, за да се съхрани англосаксонското
звучене.
• Считате ли се за съавтор?
Не. Считам се за актриса, която трябва да изпълни чужд текст така, сякаш е неин собствен – но без да забравя къде й е мястото.
• Подтиква ли Ви превеждането към писане?
Не
ме подтиква (пиша детски книги, а превеждам литература за възрастни),
но ми помага много в търсенето на точния език за това, което искам да
кажа.
• Преводачи, от които се учиш или на които подражаваш?
Иглика
Василева, защото в нейните ръце езикът на прозата е музикален
инструмент. От моето поколение преводачи от английски – Надя Радулова.
Моите преподаватели в университета, особено проф. Шурбанов – заради
«онази сила, дето през зелен фитил извлича цветето» у Дилън Томас,
заради «тленната омотка» в Хамлет. Атанас Далчев с «коравият й кок
изрови във тинята една трапчинка», Цветан Стоянов с «на небето се е
проснал вечерният час като пациент, упоен за операция» и, разбира се,
Кръстан Дянков (който също ми е преподавал, макар и за кратко)с «дори
сега, насън, ако съзра под дрехата й двата портокала…» Не знам дали мога
да подражавам, по-скоро изпитвам истинска, обезоръжаваща възхита.
Снимка: svobodnaevropa.bg/Яна Лозева
