Старите имена на градовете от област Добрич

Добруджа има дълга и драматична история, а имената на градовете, които познаваме, са се променяли многократно през вековете. Разберете как са се наричали градове в област Добрич, благодарение на обемния труд на краеведа Георги Топалов "Речник на селищните наименования в Добричка област".

Научете кой град е запазил повече от хилядолетие името си, кой се е казвал Свети Димитър, кои два града спорят за едно име, както и кой е съхранил името си вече 6 века

БАЛЧИК

/Круни, Круной, Крунос, Дионисопол, Карвуна/

Той има богата и разнообразна хилядолетна история. В района на града са открити следи от халколитно /4-3 хилядолетие преди новата ера/ и тракийско /1 хилядолетие преди новата ера/ селище. Балчик възниква през 5 век преди новата ера като древногръцка колония Круной. След това името се променя на  Крунос, Круной, което означава извори. Според едно предание, през 3-2 век преди новата ера при буря на морето била изхвърлена на брега статуята на Дионис. Оттогава градът бил наречен Дионисопол в чест на бога на виното и веселието. Приемането на това име се обяснява и с наличието на много лозя в района. С това име градът просъществува повече от хилядолетие. За последен път се среща с името Дионисопол във френски извори през 6 век. Топалов не е успял да открие информация с какво име е известен този град през следващите векове. Според някои автори е известен с името Карвуна.

В списък на тимарите на заими и спахии под 85 се споменава село Балчък. Под №121 се споменава приход от градините при реката Балчик с другото име Илиджи пънар, в близост до Черно море и т.н. Може да се направи извод, че тук става дума за село и мезра в близост до Балчик, а не за самия град с пристанището.

През 1573 година в известния турски данъчен регистър на овцевъдите /джелепкешаните/ са представени 24 овчари, дължащи общо 820 овце като данък към държавата. Записан е град Балчък. През 1651 година Евлия челеби говори за Балчик като богат и устроен град. Той дава тълкуване на името на този град от думата „балчък” – тиня, с която била запълнена едната страна на пристанището. Но, името на града има и друга версия от турската етимология – на разстояние от 1500 м североизточно от града имало селище с името Балджикьой, което може да се преведе „медарско село” /бал – мед/.

Някои автори допускат, че името на града може да произлиза от добруджанския болярин Балик, което турците изговарят като Балкас. Може да произлиза и от куманската дума „балчук”, която означава блато или турската – глина. В корена на името Балчик може да стои и думата балък – риба; балчък – може да се тълкува и като лепкава кал, грънчарска кал.

През 1873 година е Околийски център с 879 къщи мюсюлмански и 461 мъже християни. Записано е като касаба Балчик.

Със заповед №2191 от 27.06.1942 година е решено: Балчик остава град Балчик.

ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

/Касъм кьой, Касъм, Семиз Касъм, Свети Димитър, Йон Георге Дука /

Най-ранният писмен документ, в който се намира селото, е от 1573 година в джелебкешаните. Записано е село Семиз Касъм. От това може да се приеме, че основателят на селото и първият заселил се тук дава име на селото. През 1673 година е записано село Касъм, а през 1676 година – село Семиз Касъм.

През 1926 година румънските власти провъзгласяват селището за околийски център на околия Свети Димитър и селото официално получава името Свети Димитър (на румънски: Stantul Dumitru). През 1934 година името на селото пак е променено, отново му е дадено румънско наименование Йон Георге Дука – румънски буржоазен политик, лидер на национал либералите, партията на Константин Йон Братияну. Бил е министър-председател на Румъния. Любопитното в случая е, че един от убийците – румънецът Костел Георге, всъщност е родом именно от село Касъм/Свети Димитър. Дълго време се укрива в бащиния си дом, където и научава, че родното му село е прекръстено на името на жертвата му.

С протокол от №10 от 1.10.1941 година общинският съвет в с. Касъм предлага старите имена на селищата да се подменят. Село Касъм се преименува на Кардамче. Предложението не е осъществено.

През 1941 година има предложение името Касъм да се смени с Водниково. То е свързано с думата „водник”, употребявана от котленци за местните зетьове, подчинени напълно на съпругите си. Предложението е оценено за несериозно и отпада.

Придобитото име през 1942 година става по следния начин: на заседание на Министерския съвет на царство България от 19.09.1941 година е решено да се дадат нови имена на железопътните гари в Добруджа и Македония. По линията Ботево-Кардам са посочени новите имена на гарите. Старото име на гара Касъм да се смени на Генерал Тошев. Мотивът е, че командвал Трета българска армия в епичните боеве в Добруджа през 1916 година.

Това решение на МС предопределя няколко месеца по-късно смяната на името на околийския център Касъм. Със заповед №2191 от 27.06.1942 г. е решено: село Касъм да се преименува на Генерал Тошево.

ДОБРИЧ

/Хаджиоглу Пазарджик, Базарджик, Толбухин/

Има становище, че на това място възниква селище още през античността. Интересни мисли изказва историкът Евгений Сачев, който се позовава на апокрифна летопис от 11 век, че княз Борис I, покръстителят: „…и отиде на Добрич и там завърши своя живот…” За пръв път тук се споменава българското име на града.

За пръв път Геори Топалов открива за първи път селището в писмен документ от 1521 до 1526 година. В този документ са включени 248 селища от Врачанската нахия, на чието подчинение се намира и град Добрич в началото на 16 век. Посоченото време съвпада с началния период на турската колонизация на Добруджа. В този дефтер градът се споменава: „село Хаджиоглу: райетски домакинства – 5, неженени – 1, домакинства на ямаци с чифт – 9. Приход 2940 акчета”.

През 1557 година полският пътешественик Отвиновски споменава град Пазарджик, Малък Пазарджик и Базарджик. През 1573 година градът се споменава в известния турски данъчен регистър на овцевъдите, където е записан като касаба Базарджък. В документи от 1673 до 1676 година също се споменава с името Базарджик и е център на кааза /околия/.

Според краеведа Данаил Бекяров, основател на това селище бил някой си Хаджиоглу, богат търговец. След като се заселват тук и други хора, които построяват къщи и магазини, селището се превръща в оживен пазар, известно вече като Пазаржик. Тази дума се прибавя към първоначалното име и се получава Хаджиоглу Пазарджик, което означа пазарчето на хаджиевия син.

Има становище, че в началото на 17 век градът се нарича Добрич. Полският пътешественик Христофор Збарски през 1621 до 1622 година пише: сутринта влязохме вътре в България, па минахме Добрич с нездравите плата.

Някои автори допускат, че турците са наричали града Пазарджик, а българите Добрич още в края на 16 век и началото на 17 век. Българското наименование идва от Добротичевия син Иванко, когото турците наричали Добричоглу. Градът е известен с две имена  - Пазарджик и Добрич докъм епохата на Възраждането.

През 1873 година е записан касаба /град/ Хаджгиоглу-Пазарджик. Има къщи 1750 мюсюлмански и 315 немюсюлмански.

С доклад от министъра на вътрешните дела Г. Д. Начевич до Александър Батенберг се удовлетворява искането на населението да се смени името от Хаджиоглу Пазарджик и на 27.02.1872 година в бр. 22 на Държавен вестник градът получава името Добрич. Дадено е в памет на българския владетел Добротица, наречен още и Добротич, Добрица, управлявал добурджанското княжество през втората половина на 14 век.

През 1913 и 1919 г. българското име Добрич веднага е заменено от румънските власти след заграбването на Южна Добруджа. Румънското име е Базарджик, взаимствано от втората съставка на старото турско име с малко изменение. В основата на Базарджик стои думата базар. Тя се среща и в персийския език, в португалския, френския. Означава: покрит пазар, покрито тържище с отделени магазини, разпродажба на стоки, обикновено по някакъв случай.

След 25.09.1940 година при възвръщането на Южна Добруджа името Добрич веднага е възстановено.

През 1949 г. е променено от Добрич и става Толбухин на името на съветския маршал Фьодор Толбухин, командващ Трети украински фронт, който окупира България през 1944 година

На 25.09.1990 г. по случай празника на града и 50-ата годишнина от възвръщането на Южна Добруджа към България  е възстановено старото име на града Добрич.

КАВАРНА

/Бизоне, Карвуна, Карбона/

От времето на траките от около 5 век преди новата ера селището е известно с името Бизоне. Намирало се е до морето, край хълма Чиракман. Разрушено от силно земетресение през 1 век преди новата ера.

Приемаше се по-рано от някои автори, че намиращото се селище на бившия град Бизоне продължава да съществува с името Карвуна. Според някои днешният град Каварна продължава живота на Бизоне и там по-късно е била столицата на добруджанското княжество. Претенции за средновековния град Карвуна имат и балчиклии, които поддържаха тезата, че градът се намирал в района на днешния Балчик.

Според Антон Карамфилов, през 1311 до 1320 г. италианецът П. Виконти разработва мореплавателна карта, в която пристанището на днешния град Каварна е отбелязано като Карбона. Все по данни на този автор, документи на Цариградската патриаршия от 1370 г. и във византийски документи градът се споменава главно с името Карбуас и по-рядко като Каварна. Той твърди, че името Каварна е преиначена форма на Карбона, Карбуас. В миналото Каварна се среща и като Кауена Каарва.

Или от началото на 14 век този град започва да се нарича Каварна, което се утвърждава напълно докъм средата на 15 век.

Град с името Каварна се открива от 1573 година в известния турски данъчен регистър на овцевъдите, където са записани девет овчари българи,у дължащи 350 овце, данък на държавата. Или днешното име на селището Каварна съществува вече над 6 века без някакви сериозни промени.

ТЕРВЕЛ

/ Курт бунар, Курт пунар/

Първите заселили се тук турци са от средата на XVII в. За тях има документ от 1676 г. Селото де споменава като Курт бунар - Курд бинар. Не е установено кога и от кого е основано селището, но от археологическите данни може да се приеме, че в земите на днешния Тервелски район са съществували седем тракийски селища. Старото име на селището е свързано с водоизточниците. Турците използвали две думи за означаване на кладенец – пънар и кую. Думата пънар, освен кладенец, означава още и извор.

През 1873 година е включено в кааза Силистренска, отстои от околийски център на 9 часа път със 72 къщи мюсюлмански. В такъв случай старото име може да се тълкува като вълчи кладенец /курт – вълк, вълчи/.

През 19390 г. румънските власти неофициално именуват Фантъна Лупулуй /Вълчи кладенец/.

Със заповед №2191 от 27.06.1942 г. е решено: „село Курт Бунар да носи името Тервел”.

ШАБЛА

/Кария, Кариени, Селуда, Лахлуце, Бал куюсу/

При фара край Шабла е локализиран град с пристанище Кария. Хронологическите граници на съществуването му са определени от 5 век преди новата ера до 6 век или период от около 1100 години. Този град-пристанище Кария е познат още с името Каран Лимен /т.е. пристанище на карите/. Карите били гръцки мореплаватели, живели по западния бряг на Мала Азия.

Легенда разказва, че в селището край морето Кария поради поява на чума хората се изселват навътре към сушата, където днес се намира град Шабла. Там имало имение на кадъна Айше Абла т.е. леля Айше. Изпусната е първата сричка „ай” и се получава Шабла, но това звучи много повърхностно.

Според друга легенда селото е получило наименованието от дивия киселец лапад, чийто листа са като сабя. От „сабля” се получило името на селището.

В годините на турското робство в най-ранния писмен документ го намираме от 1573 година в турския данъчен регистър на овцевъдите. Записано е Шаблъ с един овчар Али Богдалу, задължен да предаде 50 овце данък на държавата.

През 1676 г. Шабла е малко селце с 5 къщи. През 1873 г. го намираме записано Шайле, включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 6 часа път, има къщи – 15 мюсюлмански и 120 – немюсюлмански. Името тук се посочва Шабла. Не е установено точно какво означава името.

През румънския период около 1925 година властите преименуват Шабла на село Кариени, като в основата му стои името на старото селище Кария.

Общинският съвет в с. Шабла с протокол от 22.10.1941 г. предлага да се сменят турските имена с български. За общинския център в този протокол е записано: „село Шабла се предоставя на комисията да посочи подходящо име”. Село Шабла е обявено за град с Указ 546/обн. 29.08.1969 година.

Из "Речник на селищните наименования в Добричка област" от Георги Топалов