23 семейства в най-красивия блок в Добрич са заедно в делник и празник

От два месеца вход А на блок 36 в квартал „Дружба” си има и свой клуб, който ги обединява в делник и празник

Над 40 години вече, 23 семейства живеят заедно в един вход - на блок 36 в квартал „Дружба” в Добрич. Когато се нанесли през 1978 година, всички били на по 25-30 години - все млади семейства. Днес повечето са пенсионери, порастили децата си точно в този блок. Децата им вече са със свои деца, а по-голямата част пенсионерите са щастливи и горди баби и дядовци.

„Като едно голямо семейство сме, разбираме се много добре”, сподели  пенсионираната учителка Марина Димитрова. Заедно са в делник и празник. Затова сега им помага и новият клуб, който са обособили след санирането на блока, който, по тяхно скромно мнение, има вероятност да е най-красивият в Добрич.

"В кв. „Дружба” - погледнете колко е голям и колко много хора живеем, а няма нито един пенсионерски клуб. Поради това се принудихме да си направим свой клуб – за да има къде да се събираме", споделиха възрастните хора.

Ежедневно в клуба, съседите се събират, за да си говорят, да четат книга или да си отворят лаптопите. "Всяка сутрин слизаме за да си направим кафето, чая и да ги изпием - заедно." Събират се и в делник и в празник. "Когато е празник - идват и младите, защото през останалото време са на работа", споделят членовете на клуба.

Особено горди са с него, защото по този начин са показали, че доброто трябва да се надгражда. А, когато има воля и желание, и най-смелите мечти се сбъдват.

Осеметажната жилищна сграда е първата санирана по националната програма за енергийна ефективност в Добрич. А, обитателите ѝ са категорични, че този успех е в резултат на съществуващото разбирателство помежду им и вложените общи усилия.

Основен двигател, за да се случи санирането, а и другите добри неща за живеещите в блока, е неговият домоуправител Стефан Митев. Той е и председател на сдружението на собствениците.

Пет години продължила подготовката за санирането на бл. 36 в кв. „Дружба”.

„Не можеше да се санира само единия вход на блока. Трябваше да са двата входа. Имахме много трудности, но накрая постигнахме съгласие. Много пъти ми идваше да се откажа. Но, при мисълта, че ще бъде много хубаво, наложих си и продължих. Започнахме го, продължихме и го направихме - всички заедно”, сподели пред Про Нюз Добрич  Стефан Митев.

Не са ползвали помощ от консултантска фирма. Подготвили са документите със свои сили. Много пъти са се допитвали до инженера в Общината. Многократно подавали документите, връщали им ги - те ги коригирали и отново ги внасяли. Сагата им продължила пет години. Но, се увенчала с успех. „Бях абсолютно сигурен, че ще стане добре. Разликата в температурите преди и след санирането по горните етажи е поне пет градуса”, обяснява домоуправителят.

Категоричен е, че Сдружението е най-важно. „Когато видим, че нещо, което се предлага, е разумно, всички решаваме, че трябва да се направи. Сплотени сме като колектив. Смятам, че няма да има пречки и занапред да е така. Имахме сериозни помощници – Иван, Мария, Маринка, Димчо, Доньо, който е предишният домоуправител. Тогава също са направени много неща, отново с усилията на всички. Никога не е било да правим нещо, и да не дойдат”, сподели Стефан Митев.

Категоричен е, че разделение между млади и възрастни няма.

„Много млади хора разбират това, което правим, и помагат. Наясно са, че то е и за тях. Много рядко е имало нещо предложено, което да не се приеме на 100 %. Разбира се, имало е разисквания. Всичко, което правим, първо преминава през събрание, прави се протокол”, разказват Стефан и съседите му. Категорични са, че формулата за добрия резултат е честност.

Имат правилник за вътрешния ред на етажната собственост, който спазват. Вярват, че общите усилия и разбирателството са най-важни.

И, постигнатото от живеещите във входа, го доказва.

Не само, че блокът е първият саниран. Създаден е клуб или място за срещи, но има и видеонаблюдение. Има камери, които правят записи и при необходимост, записите се използват.

Идеята е отдавнашна, но едва сега се е реализирала. Имало технически изисквания за местата, където да бъдат монтирани камерите. седнали, помислили и така се родила и идеята да си направят навес, който сега изглежда като много функционално и нтересно инженерно решение. Доброто е, че идеите се приемат. Най-напред биват подлагани на обсъждане по време на общо събрание, след което задължително се изготвя протокол. Щом 67% от живеещите са съгласни - решението е взето. Така решили и за клуба. Имат го от два месеца и все още не могат да му се нарадват.

„Когато е проектиран блока, са заложили в този вход да се влиза от северната и от южната страна на сградата. Тъй като ставаше голямо течение - от икономическа гледна точка решихме да го затворим. В един момент се беше превърнало в помещение за детски колички и велосипеди. Когато се направи този красив блок, си казахме, че те вече нямат място тук. Трябва да се направи нещо по-различно, което на нас да ни харесва и да ни върши работа. Така се роди и идеята - да си направим място за срещи и отдих. Започнахме с подръчни материали. Първо покрихме с ОSB плоскости, използвахме старите тръби от парното. След санирането, тъй като проектът беше вече изготвен и не можехме да го нарушаваме, помолихме изпълнителя и управата на общината да си запазим помещението. Те ни разрешиха и остана”, сподели домоуправителят.

„Мина еуфорията от откриването, топло ни е, чисто ни е, красиво. Почувствахме, че и това място има нужда да бъде променено - да направим още нещо, което да бъде в синхрон с останалата красота и подредба. Тогава инициативата поеха мъжете, които са много задружни, трудолюбиви и сръчни”, разказаха дамите.

Така се получило уютното местенце, което те използват като клуб – за събрания, за ежедневни срещи.

Събират се по различни поводи. "Бабинден беше първият празник, който отпразнувахме в новия клуб. След това Трифон Зарезан, Осми март. Разбира се, с богати трапези, с музика. Още повече, че във входа живее певица с много награди от фолклорни фестивали – Надежда Сталева", споделиха жените.

"За Бабинден се събрахме - деца, млади и стари, здрави, болни. Хора на инвалидни колички. Беше прекрасно, бяхме като едно семейство", споделиха дамите от клуба.

Сред живеещите във входа има пенсионирани учители, медицински работници. За всеки има по нещо, което да свърши. Така започнали и ремонтите - мъжете закупили материали, запретнаха ръкави и стегнали помещението, за да го превърнат в уютен клуб.

Жените приветствали тяхната идея и обещали да почистят и да се погрижат за интериора. Възрастните хора са доволни, че младите във входа също се включват. Инициативни са и помагат след работа.

Сега вече се радват на новия клуб. „Сутрин, вместо да си пиеш кафето или чая сам у дома - слизаме по стълбите и се събираме в клуба. Споделяме – вицове, оплакваме се, оказваме си помощ”, споделиха живеещите във входа.

За санирането, видеонаблюдението, направата на клуба, основният принос е на мъжете във входа. „Имаше много трудности. Удивена съм от усилията на домоуправителя. Защото, без неговите усилия, всичко това нямаше да се случи”, споделя Марийка Сталева.

„Ако аз съм локомотива, без всички тези вагони, нямаше да мога да направя нищо. Нещата се случиха, благодарение на всички във входа. Много сме задружни. Всяко разумно предложение се приемаше без възражения”, сподели домоуправителят  Стефан Митев. Според него, формулата на техния успех е разбирателството. „Нямаме караници. Нямаме неразбирателство. Като цяло, сме сплотени и няма за какво да се караме. Разглеждаме всички страни. И като видим, че плюсовете са повече, се получава”, разказва той.

„Всичко, което правим, е документирано. Правим събрания, протоколи, касиерът до стотинка отчита всичко. Така продължаваме и напред”, това тайната на успеха, според живеещите във входа.

Но, техните идеи не спират дотук. Поогледали се и установили, че във входа живеят 20 пенсионери, както и седем деца на възраст от 0 до 17 години. Детски площадки наблизо има, но места, където възрастните хора да се събират през топлите дни - няма.

Около блока има градинка, която поддържат. Два пъти в годината, задължително се организира пролетно и есенно почистване и прекопаване - от всички. Има празно място, където си мечтаят да имат места за отдих. В района - от другата страна на улицата има 4-5 пейки, а хората са много. В квартала има и възрастни, както и майки с колички. Затова сега те искат да имат място, където да се събират, да си говорят, да четат книга или да си отворят лаптопите.

Благодарни са на Общината за направената наблизо екопътека. Но, тя е само със седем пейки, които са крайно недостатъчни за всички живеещи в района.

Затова решили да поискат от Общината да им помогне, за да поставят пейки, да изградят беседка, където през лятото да се събират - на сянка и чист въздух край блока. За да реализират тази си идея, обмислят да кандидатстват по програмата за т.нар. малки благоустройствени обекти.