115 години от рождението на писателя Петър Атанасов Чолаков (Славински)
Следа в духовната съкровищница на Добруджа
Петър Славински е роден на 19 март 1909 г. в София. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и още тогава активно сътрудничи на печата. Защитава докторска дисертация за правното положение на жената в древна Атина. По същото време Славински пише първата си историческа драма „Фрина“, която е издадена през 1935 г. Две години след това излиза втората му историческа драма „Тиранът Клеоман“.
От 1933 до 1955 г. писателят работи като: стенограф, секретар в Дирекция за закупуване и износ на зърнени храни, редактор на списание „Известия на Дирекция Храноизнос“, писар-надничар в Столичното комисарство по продоволствието, подначалник на Административното отделение и личен секретар на кмета на София, главен секретар на Столична община и началник на Отделението за културни грижи, кмет на София, главен секретар на Българо-унгарското дружество, журналист в Шабла и Дуранкулак в Добруджа, директор на Музикалния държавен театър-София.
Петър Славински взема участие във Втората световна война, като военен писател и ръководител на историографската служба при щаба на Първа българска армия. На фронта е заедно с писателите Гуляшки, Младен Исаев, Ламар и др.
От 1955 г. Славински живее и твори повече от 30 години в морското градче Балчик.
Несъмнено най-известното произведение на писателя от този период е „Птици долитат“ – симбиоза между роман, публицистика и пътепис. През 1957 г. тази негова творба спечелва награда в конкурса на Съюза на българските писатели и Министерството на просветата. Продължението на „Птици долитат“ излиза през 1967 г. със заглавие „Далечни далечини“. Творбата е екранизирана през 1971 г., Захари Жандов е нейн режисьор. През 1979 г. филма е включен в програмата на ЮНЕСКО за международната година на детето. Прожектиран е на всички континети и получава международна награда в Монреал, Канада.
Сред най-популярните творби на писателя са: „Претворена земя“ – роман, 1959 г., „Пратеник на свободния свят“ – пиеса, 1959 г., „Момичето със слънчеви очила“ – разкази за деца и юноши, 1959 г., „Тайни“ – комедия, 1960 г., „Русаля“ – пиеса, 1962 г. „Победени хоризонти“ – роман, 1962 г., „Далечни далечини“ – роман, 1967 г., „Просторите на Добруджа“ – пътепис, 1973 г., „Врагове-добросъседи“ – разказ за деца, 1976 г., „Търсачи на свои пътища“ – очерци, 1988 г., и много други.
Петър Славински е основател и пръв председател на Дружеството на писателите в Добрич. Носител е на множество награди и отличия, сред които „Димитровска награда“ – 1952 г. и Националната награда „Йордан Йовков“ – 1985 г.
През 1981 г. писателя дарява личния си архивен фонд от документи в Държавен архив – Добрич.
Запазени са почти всички ръкописи на негови романи, драми, пътеписи, сътворени в Добруджа; рецензии за публикувани произведения в печата; интервюта, статии, очерци и други.
Петър Славински умира на 24 октомври 1993 г.
