1 април - Ден за хумор, смях и шеги!
1 април – Денят на хумора и шегата се отбелязва всяка година не само в България, но и в други държави. Празникът не е официален, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги.
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-и и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година, на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
Във Франция наричат този обичай "априлска риба". Произходът му свързват с времето на Карл IX, който през 1564 година издал декрет да се пренесе началото на годината от 1 април на 1 януари, въвеждайки Григорианския календар. На следващата година много от поданиците изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.
1 април е на особена почит в България и българската столица на лъжата - Габрово. Черната котка с отрязана опашка е не само емблема на града, но и пазителка на отколешните традиции на местното здравомислещо население да не бъде разточително и да гледа на пестенето като на “обществена норма”. Казват, че габровци режат опашките на котките,“ за да се затваря по-бързо след тях вратата и да не изстива собата." Казват още, че „слагат кранчета на яйцата, та да си източат толкова, колкото им трябва - зер цяло яйце е много за една чорба!", а "… нощем спират часовниците си, за да не им се изтъркват чарковете."
