Вторник, 27 февруари 2024

27.02.2024

Последвайте ни

„Добруджански харман“ постави началото на жътвата в балчишкото село Гурково (СНИМКИ И ВИДЕО)

И тази година жътвата в балчишкото село Гурково започна с Празник на жътварската песен „Добруджански харман“, организиран от Народно читалище „Свобода – 1897 г.“ по инициатива на местния земеделски производител Тодор Моралийски.

„Нарекохме го „Добруджански харман“, защото освен разжънването на полето, правим харман и поддържаме една стара традиция. Смятам, че тя има място в нашия живот, защото много от хората не са виждали нито харман, нито диканя, нито валяк. Тази година сме поканили пет състава, които ще изпълнят песни, свързани с полето“, каза Моралийски.

„Днес е Павловден постарому и не е никак случайно, че правим празника точно на тази дата. В това усилно време, когато е жътвата, не трябва да се празнува, но народът е казал, че специално на този ден трябва да се лежи по очи, за да не изгори реколтата. Почитаме труда на българина, почитаме земята и хляба, защото от тях по-големи няма“, каза Наталия Георгиева, председател на НЧ „Свобода – 1897 г.“ в с. Гурково.

По стар обичай гости и участници в празника, сред които и самодейците от селата Българево, Дропла, Паскалево и Царевец, зажънаха със сърпове близката нива на стопанина Моралийски, пеейки „Ой, Вело, Вело“. За да е лека и спорна жътвата, първия сноп зажъна най-личната и пъргава мома в селото – 16-годишната Валентина.

След това снопите бяха закарани на хармана, където каменен валяк (т. нар. токмак), теглен от кон, събори от тях житото, а разстелената плява бе мината с диканя. „Най-радващото на днешното събитие са децата. Това, което видяхте на хармана – когато се возиха на диканята, е една от причините за този празник“, каза Тодор Моралийски.

Земеделският производител разказа случка от детството си, когато неговият кръстник го сложил на диканята. „Затворих очи и си представих, че е зима и че се спускам с шейната по баира. Беше ми много приятно, толкова хубаво, че не можеха да ме свалят“, добави Моралийски.

В Добруджа преди много, много години, когато започвала жътвата, бил истински празник във всеки двор. Впрягала се каруцата, нагласяла се питата, приготвяло се менчето с водата, за да може да се полее нивата, да е лека жътвата, която понякога продължавала и до два месеца, разказа свои спомени 71-годишната Димка Кирчева, учител, самодеец и член на настоятелството на НЧ „Свобода – 1897 г.“.

Жените са се накичвали със здравец, с цвете, което най обичат от своята градинка. Жътвата започвала най-младата и най-красива мома, която зажънвала с песен на уста: „Зажни, Яно, тебе лека ръка, лека ръка и хубава снага.“ Първият сноп обикновено се връзвал от най-здравия мъж, за да може да бъде сита годината, здрава и хубава. Когато се вдигнел снопът нагоре, призовавали Господ да благослови стопанина и тези, които са хвърлили толкова много труд от есента, та чак до жътва“, допълни тя.

Жените се хващали и, пеейки, изигравали кръшно хоро, за да може да завърти конят хармана, хубаво да е житото, плодородие да има в селото. Обичайно било дете да носи стомна с бистра кладенчова вода, напълнена от вечерта и престояла под звездите, за да може, пиейки от нея, жътварките да имат сили да приберат реколтата.

Присъстващите имаха възможност да опитат разнообразие от сладки и солени печива – хлябове, баници, катми, приготвени от лимец, ръж, спелта, елда, както и лимецова боза. Специален гост на събитието бе кметът на Община Балчик Николай Ангелов.

c