Водещи новини Туризъм Шабла

Мариян Жечев: Стъпка в правилната посока са промените за свободно къмпингуване

Промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, свързани с регламентирането на свободното или т. нар. диво къмпингуване, прие Народното събрание. Президентът Румен Радев наложи вето върху два от текстовете, но парламентът го отхвърли. За проблемите, произтичащи от свободното къмпингуване, разговаряме с кмета на Община Шабла Мариян Жечев.

– Г-н Жечев, как ще коментирате промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, касаещи регламентирането на свободното къмпингуване у нас?

– Промени, които чакахме отдавна. Мога да кажа, че са и по инициатива на общините, където съществува този проблем. Проблем е, защото липсват регламент и приходи, само разходи и ангажименти на общините. Не веднъж сме го коментирали, и не само аз, но и колегите от Бяла, Царево и там, където съществува това свободно къмпингуване, където има условия за него. Така че абсолютно приветствам решението на Народното събрание да потвърди тези промени. Лично съм доволен с изключение на това, че много дълъг срок има за изработка на наредба и съответно за регламентиране и влизане в сила на санкциите. Но смятам, че това е стъпка напред в правилната посока.

– До какви проблеми води свободното къмпингуване на територията на община Шабла?

– Ние сме длъжни като административна единица да поддържаме чистотата на обществените територии, да организираме сметосъбирането и сметоизвозването. В този случай,  когато хиляди хора дойдат да си почиват при нас, генерират отпадъци. Дали са от Румъния със стоки, закупени от Румъния, или от градове в България няма никакво значение. Всъщност има значение, защото за трансграничното замърсяване, което се случва, съвсем никой не плаща. В България поне има някакъв регламент за управление на опаковки и т. н. Това е основният проблем – отпадъците, които ние сме длъжни да изхвърляме. А този отпадък, със системата за управлението на отпадъците в нашия регион, за община Шабла с всички отчисления, извозвания, депонирания, преработки и т. н. ни струва 200 лева на тон. При 500 тона генерирани отпадъци за един сезон сещате се каква става сумата.

Другото, което задаваме винаги като въпрос, е какво се случва с екологията. Това свободно къмпингуване се осъществява на защитени територии – където имаме „Натура”, там, където имаме дюни, където е хубаво. Задаваме въпроса – от къде идват водите, къде отиват. Защото при едно такова свободно къмпингуване сто процента има отпадни води. Никой не може да ми каже, че се къпе единствено и само в морето.

Всеки турист, който е дошъл на територията на общината и нощува в категоризирани места за настаняване, плаща туристически данък. В случая този туристически данък го няма. Има и още нещо – как с една закупена каравана на старо, която в последствие също ще се окаже екологичен проблем, защото България ще трябва да я оторизира, се избягват всякакви неща като категоризиране, лицензиране, касови апарати, които реално изпълняват инвестиралите в изграждането на къмпинги. Реално това е една нелоялна търговска практика. Има и друг момент. При нас има сигнали – една каравана, поставена в началото на лятото, си тръгва в края му. Това също е проблем. Защото казваме – ограничаваме свободното придвижване на гражданите. Това не е ли ограничаване на свободното придвижване на гражданите? Един човек, застанал на брега на морето, но цяло лято, някак си не е редно. И аз искам да бъда на това място. Трябва да има някакъв ред и някакъв максимум на престоя. По отношение на престоя от юни до септември имаме сигнали, че хората в караваната се сменят и евентуално е някакво отдаване. Интересното е, че това го правят не българи, а чужденци. Така че регламентът за свободното къмпингуване за нас е най-правилното нещо. Какво ще пише в наредбата – надявам се, че ще ни поканят отговорните министерства, които я изготвят, да си кажем нашето становище като местни власти.

– Има ли голям интерес към свободното къмпингуване на територията на община Шабла?

– Абсолютно. В последните десетина години това е един от основните видове туризъм, който се развива. Особено в района на село Крапец, където достъпът е лесен и плажовете са безкрайни, така да ги нарека.

– Коментира се, че с излизането на наредбата ще бъдат обособени зони за свободно къмпингуване.

– Това е хубавото, че те ще бъдат изграждани там, където има възможност, където наистина реално няма да бъде увреждана природата, а не на всякъде. Където няма да газим в дюните, няма да плашим птичките и т. н. Най-правилно е да бъдат в облесени територии, където има сянка.

– Един от мотивите на президента Румен Радев да наложи вето на текстове от закона бе, че санкциите са много високи. Как ще коментирате това?

– Ако се прилагат, мисля, че няма да има кой знае какъв проблем с това, че са високи. Защото са възпрепятстващият фактор.

– Имате ли информация дали в общинските бюджети ще постъпват средствата от санкции?

– Нямам представа. Пак казвам – въпрос на разписване на наредбата е. Много неща трябва да бъдат регламентирани в нея – кой ще определя зоните, кой ще упражнява контрола, кой ще осъществява дейности по почистване, организация, охрана, къде ще отиват приходите и т. н. За това очаквам нашето мнение като кметове да се чуе при написването на тази наредба.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *