Вокалният педагог Доротея Петкова развива млади таланти в Добрич

В малките градове пътят на младите хора често започва с мечти, които ги отвеждат далеч от дома , към университети, нови сцени и по-големи възможности. Понякога обаче този път ги връща обратно там, откъдето са тръгнали. В Добрич именно такива истории имат особена стойност , когато млади хора се завръщат с опит, знания и желание да развиват културния живот на града.

Една от тях е Доротея Петкова , млад музикант и педагог, която след години обучение извън Добрич избира да се върне и да продължи своя професионален и творчески път тук. Тя завършва средното си образование в СУ „Св. Климент Охридски“ в Добрич с профил музика, а желанието и да се развива в тази посока я отвежда в Пловдив, където продължава обучението си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“.

Пътят и в музиката естествено я отвежда и към педагогиката. През 2025 г. Доротея завършва в Пловдив, където придобива бакалавърска степен и квалификации като учител по пеене и  солфеж. За нея музиката е повече от професия , тя е процес на учене, сцена, срещи с хора и непрекъснато развитие.

В разговор за пътя ѝ от първите уроци по пеене до избора да остане и да гради културния живот в Добрич, тя споделя как се ражда призванието, кои хора оставят най-дълбок отпечатък по пътя ѝ и какво означава за един млад творец да избере „дом“.

Кога и как започна твоето музикално развитие? Имаше ли конкретен момент, който те накара да повярваш, че музиката е твоето призвание?

Музиката беше част от мен още преди да осъзная, че може да бъде моя професия. Пеех като дете – първо у дома, от 7 годишна вече и на уроци в гр. Генерал Тошево /където учих от 1 до 7 клас/, в последствие стигнах и до сцена. Нямаше един конкретен момент, а по-скоро постепенно осъзнаване. С всеки изминал концерт, всяка следваща репетиция, разбрах, че това не е просто талант – това е отговорност и много работа. Тогава повярвах, че музиката е моят път. 7 клас започнах да ходя и на уроци по солфеж, защото бях категорична, че искам да бъда в СУ “Климент Охридски”, където и завърших.

Кои хора или събития в Добрич изиграха ключова роля за изграждането ти като артист?

В Добрич има хора, които тихо изграждат култура. Учители, ментори, организатори на събития – хора, които дават сцена и доверие. Готови да подават ръка. Един от любимите ми преподаватели е Милена Пеева. Тя ме изгради като артист. Вдъхновяваше ме всеки един ден, в който бях на поп и джаз пеене при нея, както и до ден днешен. 

Имала ли си възможности или предложения да продължиш развитието си в друг град или в чужбина?

Да, имала съм възможности да продължа извън Добрич. Учих 4 години в Пловдив. Там също срещнах изключителни преподаватели. Всеки артист в един момент се изправя пред този избор. За мен беше важно първо да изградя корените си стабилно, преди да разперя криле… но душата ми стои в Добрич. Мечтая да градя тук. Мечтая да развивам младите ученици. Мечтая да ги вдъхновя и да им покажа, че музиката е щастие и отговорност. 

Какво те мотивира да останеш в Добрич и да се развиваш именно тук?

Добрич го чувствам дом. Тук познавам хората, тук усещам смисъла на това, което правя. Да останеш не е липса на амбиция – понякога е осъзнат избор да градиш, вместо да бягаш. Аз избрах да се върна и да бъда малка част от развитието на града.

Срещаш ли трудности като млад творец в по-малък град и как ги преодоляваш?

Разбира се. В по-малкия град има леко ограничение, но това те учи на креативност. Когато няма нещо- го създаваш сам. Работя, организирам, търся ново.

Дава ли ти Добрич достатъчно сцена и публика за изява?

Публиката в Добрич е искрена. Тя не е многобройна, но е вярна. Вече трета година имам възможността да бъда ръководител на студио за поп-рок певци “Сарандев” към Младежки център “Захари Стоянов” и определено това ми даде още по-големи възможности: работя с деца, предоставят ни музикална стая, която е моето работно място, имаме сцена, която ползваме и правим концерти всяко година. Това е мечтаната ми работа!

Какво би искала да се промени в културната среда на града?

Бих искала повече подкрепа за млади артисти – повече инициативи, повече отворени сцени, повече смелост да се експериментира. Културата не е разход – тя е инвестиция в бъдещето и децата на града.

Как започна да работиш с деца и какво ти носи тази част от професионалния ти път?

Работата с деца започна естествено – чрез покани и препоръки. Милена Пеева беше човека, който ми подаде ръка и ми помогна да стартирам още докато бях 3 курс в АМТИИ. Вече трета година се развивам като вокален педагог, като в самото начало все още учих, прибирах се всяка седмица и “носих” научените знания от Пловдив към Добрич. Освен като артист, аз още в ученическите ми години бях сигурна, че искам да поема по пътя на музикалната педагогика. Бях подкрепена и вдъхновена от много преподаватели, на които съм благодарна.

Виждаш ли в тях себе си , онова дете, което тепърва открива сцената?

Да. Всяко дете, което стъпва на сцена с притеснение и блясък в очите, ми напомня откъде съм тръгнала. Преживявам емоциите наравно с тях. Вълнувам се също толкова, колкото и тях.

Какво се опитваш да им предадеш – само музикални умения или нещо повече?

Музикалните умения са техника, но се опитвам да им предам увереност, дисциплина и уважение към сцената. Да знаят, че талантът е дар, но трудът е избор. Стремя се да бъда техен пътеводител и вдъхновител.

Смяташ ли, че присъствието на млади творци, които остават, променя облика на града?

Категорично. Всеки млад човек, който избере да се завърне и остане тук да твори, добавя нов цвят към културната картина на града. Младите носим тежките знанията от по-големи градове - в Добрич. Иска се просто да ни се подава ръка и възможности.

Какви са творческите ти планове през следващите години?

Всеки ден аз се развивам и като артист, и като преподавател. Началото на 2026г стартирах с едномесечен курс по “Вокална интерпретация” към ONLINE MUSIC ACADEMY, който вече е успешно завършен. Записах се магистър към ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”- двойна специалност “Предучилищна и начална училищна педагогика”, както и още една допълнителна квалификация - “Ресурсен учител”. Имам желание за развитие. Искам да уча. Искам да бъда най-добрата версия за децата, които ми се доверяват всеки ден. Работим за концерти, конкурси, някои от тях се подготвят да учат музика след 12 клас и съм щастлива, че са в моите ръце да ги подготвя. Всеки дава вътрешния си максимум.

Какво би казала на млади хора, които се колебаят между това да заминат или да останат?

Да не избират от страх. Нито заминаването, нито оставането са гаранция за успех. Важно е къде могат да бъдат най-истински; да бъдат себе си.

Какво означава за теб „дом“ днес?

Дом е мястото, където не се налага да доказваш кой си. Дом е усещане. Домът е в сърцето, а утехата и лека̀ са в музиката.

Ако трябва да обобщиш избора си с едно изречение, кое би било то?

Избрах да остана не защото не мога да тръгна, а защото вярвам, че мога да градя и да дам всичко от себе си.