Вторник, 27 октомври 2026

27.10.2026

Последвайте ни

Ветропроекти за около 1,5 млрд. евро са планирани в област Добрич до 2030 г.

Според асоциацията 350–400 млн. евро биха били свързани с техническа инфраструктура, а експлоатацията ще създава ежегодно търсене на услуги

Планираните нови вятърни мощности в област Добрич до 2030 г. надхвърлят 1 гигават, с общ инвестиционен потенциал от приблизително 1,5 млрд. евро. Това посочва Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) в отговор на въпрос какви икономически ползи би могла да загуби Добруджа, ако развитието на нови ветропаркове бъде практически блокирано.

Числата представляват оценки за планирани инвестиции, чието реализиране предстои. Според асоциацията около 350–400 млн. евро от посочения потенциал за област Добрич биха били свързани с изграждането и поддръжката на техническа инфраструктура.

По данни на членове на БГВЕА приблизително 25–30% от инвестиционните разходи, или около 350–400 хил. евро за всеки инсталиран мегават, остават в местната икономика. Те включват пътища за достъп, кабелна инфраструктура, нови подстанции и съпътстващи съоръжения.

От организацията посочват, че строителството създава търсене на местни изпълнители и подизпълнители, транспортни услуги, техника, материали и работна ръка.

Ежегодни разходи за експлоатация и поддръжка

Според разчетите на асоциацията експлоатацията и поддръжката на вятърните паркове изискват приблизително 15–20 хил. евро на мегават годишно. При изградени мощности от 1 гигават това би означавало общо 15–20 млн. евро годишни разходи.

БГВЕА уточнява, че значителна част от тези средства се насочва към местни услуги — техническа поддръжка, транспорт, охрана, логистика, специализирана техника и поддържане на пътища. В предоставената информация не е посочен конкретен дял, който би оставал в област Добрич.

За разлика от първоначалната инвестиция, разходите за експлоатация се извършват ежегодно през периода на работа на съоръженията, подчертават от организацията.

Приходи за земеделски собственици и общини

Асоциацията изтъква и възможността собствениците на земите, върху които се разполагат съоръженията и инфраструктурата, да получават дългосрочни приходи по договорите с инвеститорите.

Друг посочен ефект са постъпленията в общинските бюджети от приложимите местни данъци и такси. Част от тях са еднократни, свързани с изграждането на проектите, а други се плащат през експлоатационния им период.

БГВЕА очаква още създаване на работни места за висококвалифицирани специалисти и финансиране на местни инициативи. В отговора обаче не са дадени конкретни разчети за броя на работните места, размера на наемите или очакваните годишни приходи за отделните общини.

Над 2 гигавата инвестиционни намерения в Североизточна България

По информация на БГВЕА нейни членове планират ветроенергийни проекти с обща мощност над 5 гигавата в страната. Инвестиционните намерения в Североизточна България, за които асоциацията посочва доказан ветрови потенциал, са за малко над 2 гигавата. Очаква се част от тях да бъдат изградени и въведени в експлоатация до началото на 2030 г.

Според организацията вятърната енергия може да допълва слънчевото производство в периоди на ограничено слънцегреене, а ветропарковете могат да се съчетават със селскостопански и други икономически дейности.

Като основни пречки пред сектора БГВЕА определя непоследователните нормативни промени, ограничения достъп до електропреносната мрежа, разпространението на дезинформация и недостатъчната политическа ангажираност за ускоряване на инвестициите.

c