Венцислав Петров: Върнах се в Добрич, защото чувствам, че дължа нещо на този град
Младият педагог разказва за пътя си, живота в чужбина и защо избира да работи с млади хора
Понякога една човешка история не започва с голям успех, а с един човек, който навреме е подал ръка.
Така започва и историята на Венцислав Петров.
Днес той стои зад новото сдружение Via Humanitas и работи по инициативи за деца и младежи. Преди години обаче животът му изглеждал съвсем различно.
„Бях дете, което търсеше внимание. Попадах в педагогическата стая, създавах проблеми и честно казано никой не би предположил, че един ден ще се занимавам с образование и работа с млади хора“, разказва той.
Венци е роден и израснал в Добрич. Завършва начална педагогика, а след това прекарва няколко години в Германия, Австрия и Испания. Въпреки възможностите, които животът в чужбина предлага, решава да се върне.
„Много хора ме питат защо се прибрах. Истината е, че чувствам дълг към този град. Тук съм израснал, тук съм получил много и вярвам, че мога да върна поне част от това, което съм получил.“
Според него най-голямата промяна в живота му не идва от дипломите или пътуванията, а от хората, които са повярвали в него.
„Ако не бяха хората, които ми дадоха шанс и видяха потенциал в мен, вероятно животът ми щеше да бъде съвсем различен.“
Именно това днес се опитва да направи и за други млади хора.
„Има много деца и младежи, които просто чакат някой да им каже: „Вярвам в теб.“ Понякога точно това е достатъчно, за да започне промяната.“
В разговора ни Венци откровено разказва и за една част от своя живот, за която дълго не е говорил свободно.
„Имаше период, в който се срамувах от ромския си произход. Опитвах се да го крия, защото мислех, че така ще бъда по-лесно приет.“
С времето това се променя.
„Днес приемам себе си такъв, какъвто съм. Произходът е част от моята история, но не е това, което ме определя като човек.“
Според него именно в това се крие един от големите проблеми – хората често започват разговора с етикетите, вместо с човека.
„Всеки носи своята история. За мен няма значение какъв е произходът, религията или социалният статус на един човек. Важно е какъв човек е и какво избира да прави.“
Тази философия стои и зад Via Humanitas. Организацията не е създадена за конкретна общност, а за всички млади хора, които искат да се развиват, да откриват възможности и да реализират потенциала си.
„Искаме да изграждаме общност, в която хората се чувстват видени, чути и подкрепени. Общност, която вдъхновява младите да вярват повече в себе си и да създават по-добро бъдеще – независимо откъде идват.“
Венци не идеализира нито обществото, нито собствената си общност. Според него промяната винаги започва с личната отговорност.
„Всеки от нас има избор. Не можем да променим мястото, където сме родени, но можем да променим посоката, в която вървим.“
Той признава, че през годините е срещал хора от различни държави, култури и религии. Именно това го е научило да не поставя човека в рамките на неговия произход.
„Не мисля, че хората трябва да бъдат определяни от етноса, религията или някакъв друг етикет. Вярвам, че това, което ни обединява, е много по-важно от онова, което ни различава.“
В края на разговора го питам какво би казал на едно дете, което днес не вярва в себе си.
Той не се замисля дълго.
„Бих му казал да не позволява на никого да определя колко струва. Всеки човек има потенциал. Понякога просто е нужен някой, който да ти помогне да го видиш.“
„Про Нюз Добрич“ изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
