Събота, 21 ноември 2026

21.11.2026

Последвайте ни

Възпитаник на ПМГ в Добрич разработва методи за изследване на рака, Алцхаймер и Паркинсон

Проф. Николай Славов и неговият екип разширяват възможностите за измерване на белтъците в отделни клетки

Възпитаникът на ПМГ „Иван Вазов“ – Добрич, проф. Николай Славов е сред учените, които развиват нови подходи в протеомиката – науката за белтъците. За изследванията си и за пътя от добричката гимназия до водещи научни институции в САЩ той разказа в предаването „Тази сутрин“ по bTV. 

Славов е професор по биоинженерство в Североизточния университет в Бостън и директор на Центъра за едноклетъчна протеомика. Неговата лаборатория разработва експериментални и изчислителни методи за изучаване на белтъците в отделни клетки. Сред направленията на работата ѝ са невродегенеративните заболявания, стареенето и устойчивостта на раковите клетки към лекарства. 

Разработваните от екипа технологии позволяват да се измерват хиляди белтъци и да се изследват различията между клетките. Чрез масспектрометрия учените анализират фрагменти от белтъците, за да установят кои от тях присъстват и в какви количества. Така получават информация за процеси, които могат да останат скрити при общото изследване на големи групи клетки.  

Пред bTV проф. Славов подчертава, че изучаването на белтъците заслужава също толкова сериозни инвестиции, колкото изследването на гените. Той обяснява, че неправилното нагъване и натрупването на определени белтъци са свързани с важни хипотези за развитието на Алцхаймер и Паркинсон.

„Много хора смятаха, че е невъзможно, и ние допринесохме с методи, за да се направят такива измервания“, казва ученият за напредъка в анализа на отделни клетки.  

Научният му път преминава през няколко от водещите университети в света. През 2004 година завършва биология в Масачузетския технологичен институт, а през 2010 година защитава докторска степен в Принстън. Следват изследователска работа в MIT и Харвард, а от 2015 година – академична кариера в Североизточния университет.

Интересът му към науката се заражда още в ученическите години. Славов си спомня как четял учебниците по химия и физика на по-голямата си сестра, за да научава повече. И днес той определя образованието и културната среда в България като основополагащи за развитието си и за работата, която продължава в САЩ. 

c