В Добруджанския технологичен колеж с дрон правят ранна прогноза за добивите
Екипът на Добруджанския технологичен колеж, който е към Техническия университет във Варна, ползва широко новите технологии и има възможност да прави с дрон спектрални изследвания на земеделски площи, което помага включително за ранна прогноза за добивите. Това разказаха за БТА директорът на учебното заведение доц. д-р инж. Свилен Стоянов и ас. инж. Аспарух Атанасов.
Напливът към специалностите в колежа е много голям, защото възнагражденията в селското стопанство станаха високи, а има и огромно търсене на кадри, допълни Стоянов. Той уточни, че в Добричко има 22 мощни земеделски фирми, които изпитват сериозен недостиг на работници. Модерната земеделска техника вече е изключително сложна, включително и тази, която се ползва за ремонтни дейности, обясни Стоянов. По думите му навсякъде навлизат компютърните технологии и са необходими висококвалифицирани кадри. Това помага и на студентите от колежа да намират лесно реализация, когато завършат. Много от младежите са синове и дъщери на производители, които се подготвят да поемат бизнеса на родителите си, допълни Стоянов. Според него подготовката в учебното заведение им дава нужните знания, независимо дали ще бъдат заети в растениевъдството или животновъдството. Съвсем малка част от завършващите заминават за чужбина, тъй като лесно намират работа у нас, допълни още Стоянов. Той подчерта, че възпитаниците им имат и възможност да специализират в Германия, което допълнително повишава квалификацията им.
Големият интерес към специалностите в колежа е помогнал на ръководството да разкрие и магистърска програма "Съвременни технологии в земеделието", чийто първи випуск ще се дипломира през тази година. Стоянов уточни, че сред студентите има и момичета, които след завършването си работят най-вече в администрацията, но за тях е много полезно, че боравят спокойно с техническите термини, познават машините, както и елементите им.
Представите за омазани в масло комбайнери и трактористи са в миналото, допълни Аспарух Атанасов. Днес машините са компютъризирани и всичко се следи чрез GPS-координати. По принцип трябва да се ползват минимум 4 сателита, за да се определят точните координати например на трактора, а в действителност се вземат данни от 14, че и 16, обясни Атанасов. Той разказа още, че екипът на колежа се занимава активно с използването на безпилотни летателни апарати в земеделието. По думите му така се правят спектрални изследвания, апаратът сканира площта и показва в кои зони какви проблеми има. Така събираната информация е за малки зони, а не за цялата площ и става ясно къде колко трябва да се тори например, допълни Атанасов. По думите му това спестява разходи на производителите, защото не използват еднакво количество навсякъде. По същия начин може да се правят преценки и за поливане, борба с вредители или дори за сеене.
Дронове изследват реално – задаваме им парцел, минава снимат със специални камери с инфрачервена светлина, допълни Атанасов. По думите му този тип изследвания помагат и за ранна диагностика на евентуални проблеми при растенията. Това, което се харесва много на производителите и на застрахователите е, че е възможно и ранно прогнозиране на добивите, допълни Стоянов. Той уточни, че с безпилотните машини се извършва систематично наблюдение на процесите на вегетация на растенията. По този начин се вижда какъв е прогнозният добив от културата на съответното поле. Този тип наблюдение е приложим за всички растения - житни, овошки, лозя, зеленчуци, каза още Стоянов.
Двамата експерти уточниха, че колежът не разполага със свои опитни полета, но работи съвместно с Добруджанския земеделски институт. Според Атанасов екипът на колежа вече е успял да постигне ранна диагностика на патогени на пшеницата. Изследванията са толкова прецизни, че дори успяхме да разберем, че в сеялката е имало проблеми по време на сеитбата на полето, с усмивка допълни експертът. И уточни, че информацията от камерите на дроновете се обработва със специален софтуер, който на практика прави дигитален модел на съответното поле. Отчита се дори релефът и денивелацията, обясни Атанасов. По думите му получава се информация и за наличие на мишки или други вредители в съответното поле.
Интересното е, че при съпоставка на данните, набирани от сателитите и от дроновете, има разлики, допълни Атанасов. Според него тези от спътниците могат да се ползват само за големи площи. Освен това, ако няколко дни поред има облаци, данните не са толкова точни. Докато дронът лети ниско и може да снима дори в мрачно време, посочи още Атанасов. По думите му при безпилотната машина точката на изображение е около 3 до 4 сантиметра, докато при сателитите е с метри. Това има огромно значение при събирането на информация примерно за зеленчукопроизводството, където лехите са около метър, обясни Атанасов.
Освен в растениевъдството, компютрите навлизат масово и в животновъдството, разказаха още експертите. Според Стоянов в Добричко вече има предприятия, които са изцяло автоматизирани. По думите му машините следят осветеността, отоплението, аерацията във фермите. Проблемът е, че за поддръжката на техниката отново трябват хора с висока квалификация.
Тенденциите в земеделието са човекът да е по-скоро оператор, а не пряк участник в производството, каза още Атанасов. Той обаче отхвърли опасенията, че това би довело до скок на безработицата в сектора с аргумента, че машините също имат нужда от обслужване и поддръжка. Вече има прототипи на комбайн без шофьор и няма да мине дълго време да излязат на пазара, каза още Атанасов. Според него обаче електрическите двигатели в земеделието са неприложими. Причината е, че машините са много мощни и натоварването им е голямо, което, поне засега, няма как да се осигури с ел. двигател.
Двамата учени са единодушни, че тепърва трябва да се правят много изследвания и да се събират бази данни, които да осъществят връзката между науките за технологиите и агрономството. Според тях това би помогнало много и при преодоляването на проблемите, продиктувани от промените в климата. Нашият регион – Южна Добруджа, например е с много специфичен климат, а има липса на информация в областта на земеделието, обясни Атанасов. Според него тепърва ще се трупат бази данни за начина на протичане на вегетацията на растенията и какви са отклоненията според климатичните особености - силни ветрове, екстремни засушавания, тежки зими.
За работата си със земеделците, двамата учени споделиха, че все още не са достатъчно търсени от производителите. Обследването на площите с дрон е скъпо, обаче когато се съпостави с резултатите и възможността да се намалят разходите, всъщност е изключително евтино, обясни Атанасов. И допълни, че все повече от фирмите осъзнават каква полза биха имали от новите технологии.
Източник: БТА
