Църквата почита свети Иларион Велики и свети Иларион Мъгленски

На 21 октомври Православната църква почита паметта на преподобни Иларион Велики и свети Иларион, епископ Мъгленски. Двамата светци остават в църковната история със своята силна вяра, духовни подвизи и отдаденост на християнското учение. На този ден имен ден празнуват Иларион и носещите производни на името.

Преподобни Иларион Велики избира пътя на отшелничеството

Свети Иларион Велики е роден през 291 година в палестинското селище Тават, близо до град Газа. Изпратен да учи в Александрия, той се запознава с християнството и приема кръщение. Вдъхновен от подвижническия живот на свети Антоний Велики, Иларион го посещава, за да се поучи от неговия духовен опит.

След завръщането си в Палестина той раздава наследеното си имущество на бедните и се оттегля в пустинята край Маюм. Там посвещава живота си на молитва, пост и лишения. Постепенно около него се събират последователи, а името му се свързва с разпространението на монашеския живот в Палестина. Според църковното предание светецът е известен и с чудотворната си помощ на страдащите.

Свети Иларион Мъгленски защитава православната вяра

Свети Иларион Мъгленски живее през XII век и още от младини се посвещава на духовния живот. След като получава добро образование, на 18-годишна възраст става монах. Заради благочестието и усърдието си по-късно е избран за игумен, а през 1134 година е ръкоположен за епископ на Мъглен.

В епископското си служение той се утвърждава като ревностен проповедник и защитник на православното учение. В района по онова време има последователи на различни религиозни движения, а Иларион се стреми да укрепва вярващите чрез проповеди и богословски спорове. Според житието му по време на голям глад, след молитвите му манастирските житници се напълнили с пшеница, с която били подпомогнати нуждаещи се хора.

Свети Иларион Мъгленски умира на 21 октомври 1164 година. По-късно мощите му били намерени нетленни и за тях се разказвало, че извършват изцеления. През 1206 година българският цар Калоян наредил тържественото им пренасяне в столицата Търново. След османското завоевание следите на светинята се губят, а днешното местонахождение на мощите не е известно.

На 21 октомври вярващите си припомнят примера на двамата светци, посветили живота си на молитвата, духовното наставничество и служението на Бога.

Източници: Българска телеграфна агенция и Софийска света митрополия