Църквата почита двама светии - Св. Христофор и Св. пророк Исаия

Свети Христофор е мъченик, пострадал през време на седмото гонение против християните, предприето при император Деций Траян. Този много известен мъченик, почитан и в Източната, и в Западната църква, след жестоки мъчения бил обезглавен в Ликия, Мала Азия около 249 г. Свети Амвросий Медиолански свидетелства, че мъченик Христофор чрез чудесата, които били извършени при мъчението му, обърнал в християнската вяра 48 000 езичници. Почитането на св. мъченик Христофор бързо се разпространило от Изток на Запад. Той бил причислен от западните християни към групата на 14-те скоропомощници при различни беди.

Светите мощи на мъченик Христофор били пренесени от неговата родна Ликия в испанския град Толедо, а след това във френския манастир Сен Дени. Част от неговите мощи се съхраняват и в римската катедрала „Свети Петър“. Според народните вярвания на западните християни се счита за закрилник от внезапна и неразкаяна смърт.

Най-известната легенда за Свети Христофор гласи, че той пренесъл на рамото си през бурна река непознато за него дете, което след това се разкрило пред него като Иисус Христос. Поради това, той се счита за покровител и на пътуващите, и често хората, които пътуват, най-често християни от католическото вероизповедание, носят изображението му с Иисус Христос в образа на дете под формата на медальон или като магнит, поставен в превозни средства.

Св. Исая е роден в Йерусалим около 765 г. пр.н.е. Произхожда от знатно семейство на еврейски свещеници. Пророческите си видения започва да получава на около 20-годишна възраст.

Годината на смъртта му не е известна. Предполага се, че умира по време на царуването на Езекия, но е възможно да е доживял възкачването на престола на Манасий. Според някои апокрифи, Исая завършва живота си като мъченик именно по време на гоненията, организирани от Манасий.