Третото издание на Празника на качамака събра жители и гости в пернишкото село Черна гора

За трета поредна година пернишкото село Черна гора бе домакин на Празника на качамака. Организатор на проявата е Народно читалище „Наука 1967“, което я провежда съвместно с кметството и сурвакарската група на селото. Инициативата се реализира с подкрепата на Община Перник.
Празникът събра жители и гости на населеното място, които имаха възможност да се докоснат до традиционната българска кухня, да опитат качамак, приготвен по стара местна рецепта, и да се насладят на фолклорна програма с песни и танци.
Организаторите съобщиха за БТА, че тази година празникът е посетен от около 900 души, а в програмата са участвали около 150 самодейци от областта. Единадесет читалища от региона се представиха и в кулинарната изложба, показвайки традиционни ястия, характерни за различни населени места.
Качамакът в Черна гора се приготвя по стара местна рецепта, разказа пред БТА секретарят на местното читалище „Наука 1967“ Валентина Мартинова. По думите ѝ първо водата се оставя да заври, след което се добавят сол и брашно. Качамакът трябва да ври най-малко 45-50 минути. След това се „извъртва“ и се подрежда на пластове с масло и сирене, а накрая се добавят пръжки.
„Сутринта от 4:00 часа сме започнали да го правим“, разказа Мартинова. По време на празника бе показана и демонстрация на приготвянето на традиционното ястие, на която посетителите можеха да видят отблизо отделните етапи от процеса.
В миналото качамакът в селото се е приготвял и по по-опростен начин - само с олио и в по-твърд вид, така че да може да се реже на филийки. Традицията обаче се е запазила и до днес, а ястието продължава да присъства на трапезата на местните хора и в общите им събирания.
За тазгодишния празник са закупени общо 250 пакета царевично брашно. Първоначално организаторите са предвидили 200 пакета, но заради големия интерес са осигурили допълнително още 50. Подготвени са продукти за около 900 порции качамак, които бяха раздадени на посетителите.
В приготвянето на ястието са се включили и млади хора от селото. „Има много млади, които ни помагат и при приготвянето, и при раздаването, и при разливането“, каза Мартинова. Според нея интересът на младите към традицията е важен, тъй като по този начин уменията за приготвяне на качамак се предават на следващите поколения.
Част от празничната програма е посветена и на традиционната мътеница. Тя се приготвя от домашно кисело мляко, към което се добавя малко вода и се избива масло - начин, познат от бита на местните хора.
Идеята за организирането на Празника на качамака е на Валентина Мартинова и библиотекарката към читалището Венелина Николова. Първоначално двете обсъждали различни варианти за празник, включително на варива, но в крайна сметка се спрели на качамака като ястие със силно присъствие в местната традиция.
Мартинова е секретар на читалището от 11 години и продължава традицията да се организират срещи и инициативи, свързани с местното производство и кухня. По думите ѝ след приключването на земеделската работа през есента жителите на селото традиционно се събират, за да покажат произведеното през годината. Качамакът неизменно присъства на тези събирания.
Сред гостите на празника бе и заместник-кметът на община Перник Адриан Скримов. Пред БТА той коментира, че подобни инициативи, особено през топлите летни дни, са добра възможност хората да се събират и да съхраняват местните традиции.
„Затова и в съботния ден, както виждате, Празникът на качамака е посетен от много хора. Виждаме читалища от Перник, но и от областта, които помагат на читалището в с. Черна гора. В парковото пространство на селото те са подредили своите кулинарни произведения, има фолклорна програма и се радвам, че заедно успяхме да организираме нещо толкова прекрасно. Община Перник помогна за случването на празника и ще продължаваме. Надявам се той да се разраства все повече и повече“, каза заместник-кметът.
Третото издание на Празника на качамака превърна традиционното селско ястие в повод за среща между поколенията, представяне на местните кулинарни обичаи и съхраняване на част от българската културна памет.