ТПС: „Твърде малко, твърде късно“: амнистията в Ливан не включва бивши членове на Южната ливанска армия

Ливанският парламент прие дългоочакван закон за всеобща амнистия, но законодателството не урежда правния статут на бившите членове на съюзената с Израел Южна ливанска армия (СЛА), избягали в Израел след разпадането на тези милиции през 2000 г., предаде израелската агенция ТПС. 
Законът предвижда амнистия за членовете на семействата на бившите бойци от СЛА, но не разширява същата разпоредба върху самите бивши бойци, според законодателството. Днес в Израел остават приблизително 3500 някогашни членове на СЛА и техните близки.
За тези семейства, прекарали повече от две десетилетия в Израел, законодателството не предалага особена перспектива за завръщане заедно в Ливан.
„Твърде малко, твърде късно“, така коментира амнистията Джо Иса, чийто баща е служил в СЛА, пред ТПС. 
„След 26 години ние изградихме целия си живот в Израел“, посочи той. 
Йонатан Елхури, чийто баща също е служил в СЛА, заяви, че е обезпокоен от включването на нейни бивши членове в рамката за амнистия, която според него погрешно предполага, че са извършили престъпления, изискващи прошка.
„Ние не сме престъпници, които се нуждаят от амнистия“, каза Елхури, който живее в Израел от 26 години и работи в публичната дипломация по израелско-ливанските отношения. 
„Не трябва да бъдем включвани в закона заедно с ИДИЛ и наркодилърите“, подчерта той. 
Очаква се законът за амнистията, първият подобен закон, приет в Ливан от 1991 г., да е от полза за хиляди затворници и хора, издирвани от ливанските власти. Целта му е да намали пренаселеността на затворите и да ги разтовари, включително от задържани, които са прекарали години в очакване на съдебен процес.
Законодателството обхваща редица престъпления, в това число някои случаи, свързани с нападения срещу ливанската армия, участие във въоръжени сблъсъци, престъпления, свързани с наркотици, и кражба на автомобили. Ливанските християнски лидери настояваха за разпоредби, насочени към ливанците, избягали в Израел след разпадането на СЛА, когато Израел се изтегли от Южен Ливан през 2000 г.
Но тъй като самите бивши бойци от СЛА не са обхванати, Елхури каза, че законът може да раздели семействата, като позволи на някои роднини да се завърнат, докато бившите бойци остават обект на съдебно преследване.
„Законът не включва бойците от СЛА. Нашият аргумент е, че не се нуждаем от амнистия. Ние не сме престъпници, които да се нуждаят от амнистия“, каза той. 
„Моят дом е преди всичко Израел. Няма да дойда в Ливан, без баща ми да може да посети Ливан“, допълни Елхури. 
Според Иса законът няма да промени решението на семейството му да остане в Израел дори ако бивши членове на СЛА в крайна сметка бъдат включени. Той работи в областта на киберсигурността за Израелската електрическа корпорация, а съпругата му е управител на хотел. Двете им деца са родени и израснали в Израел.
„Смятам се за израелец преди всичко, но с ливански корени“, каза Иса пред ТПС. 
„Израел е мястото, където израснах, изградих семейството си, развих кариерата си и създадох бъдещето си. Как бихме се отказали от живота, който градихме десетилетия? Просто не виждам реалистична причина да правим това“, обясни той. 
Няма завръщане без мир
СЛА бяха ливански, предимно християнски милиции, които действаха в Южен Ливан с израелска подкрепа. Когато Израел се оттегли от Южен Ливан през май 2000 г., хиляди нейни членове и техните семейства избягаха в Израел, страхувайки се от репресии, особено от „Хизбула“. 
Елхури каза, че ливанската държава има отговорност към СЛА, датираща от Ливанската гражданска война. Той твърди, че сътрудничеството на милициите с Израел се е развило, когато ливанските държавни сили са се оттеглили от голяма част от Южен Ливан.
Той смята, че ливанското правителство има историческа и морална отговорност да приеме законодателство, специално насочено към бившите членове на СЛА, и да признае това, което той определи като отговорност на държавата за тяхното положение. 
„Това, което изискваме днес, е законодателство специално за членовете на СЛА, което включва извинение от страна на ливанската държава за това, което са ни направили в исторически план“, каза Елхури.
Той посочи, че може да си представи да посети Ливан един ден, но не и да живее там. Според Иса Израел е станал неразделна част от неговата идентичност, особено след като е служил повече от 500 дни в резерва по време на настоящата война.
„Когато казвам, че Израел е моят дом, не става въпрос само за това къде живея“, каза Иса. 
„Това е страната, в която изградих живота си, където са родени децата ми и страна, за чиято защита лично съм се борил“, изтъкла той. 
Ще е необходимо по-широко политическо споразумение за завръщане, смята Елхури. 
„Надеждата е, че ще има мир между Израел и Ливан. Този ​​закон не помага, ако няма мир, защото е невъзможно да се премине през границата“, заяви той. 
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)