Театърът като дом: Елисия Дженкинс между две култури и една сцена в Добрич

На Международния ден на театъра поглеждаме към хората, които стоят зад сцената и вдъхват живот на изкуството в Добрич – младите актьори, избрали да останат и да творят именно тук.

Днес ви срещаме с една млада актриса, която е направила своя избор, да бъде част от добричката сцена и да развива таланта си в Добрич, въпреки възможностите извън него.

Тя е Елисия Дженкинс  на 25 години, актриса в Драматичният театър в Добрич, с корени както в България, така и във Великобритания. До 5-годишна възраст живее в Ковънтри, откъдето е баща и, а по-късно семейството и се установява в България и избира Добрич , близо до морето и до нейната баба Калинка Вълчева, известна като славеят на Добруджа.

Днес, в този специален ден, тя споделя своя път към сцената и какво означава да избереш театъра в един по-малък град.

Разкажете ни малко повече за Вашият творчески път, кога и как започна любовта Ви към театъра? 

Любовта ми към театъра се породи още от ранна детска възраст, основно благодарение на майка ми, която също от малка е обичала театъра. Още от втори клас се записах в школата на Ема Георгиева. Там разкрих магията на театъра и всъщност намерих своето призвание. От деня, в който стъпих на детската сцена, разбрах какво искам да правя с живота си.

Какво Ви отведе извън Добрич и какъв опит натрупахте там , както професионално така и лично?

Обучението ми е причината да се преместя в София за няколко години. Първоначално учих в НАТФИЗ – филмов и телевизионен дизайн, след това учих в Театрален колеж „Любен Гройс“. Веднага след дипломирането си се отвори възможност да дебютирам тук, на наша сцена.

В кой момент решихте да се върнете обратно в Добрич? Имаше ли конкретен повод или това беше дълъг вътрешен процес?

Все още бях студентка, бях получила от моята преподавателка  Бойка Велкова , номера на Стефан Спасов  директора ни, и оттогава още уговарях евентуалното ми завръщане, което за мое щастие се случи. 

Какво означава за Вас да бъдете актриса именно тук, в Добрич, а не в по-голям културен център?

Да се върна в Добрич и да бъда актриса на сцената на ДТ „Йордан Йовков“ е сбъдната мечта – нещо, за което съм копняла от дете. Близо съм до родителите си, до баба ми и до това, което тя е сътворила със своя талант. Смятам, че това е прекрасна връзка и страхотно начало за мен.

Как се приема театърът от местната публика според Вас? Има ли жажда за култура и изкуство?

Вярвам, че имаме стабилна и обичаща театъра публика. Срещаме все повече млади хора, които се интересуват от това изкуство, и се надявам все повече хора да идват и да го преживяват.

Как протича един работен ден в театъра и имате ли някакви ритуали с които се подготвяте преди представление?

Преди  всяко представление се загрявам – било вкъщи, било на сцената в театъра. Напоследък си пускам музика и танцувам, което много ме зарежда. Говорните загрявки също са задължителни. Разбира се, за всяка роля имам различни малки ритуали, които ми помагат да се подготвя.

Коя роля до момента Ви е предизвикала най-силно и защо?

Не мисля, че има роля, която да ме е затруднила повече от друга – всички носят различни предизвикателства. С ролята ми на Марийка в „Криворазбраната цивилизация“ трябваше да вляза само с две репетиции, което е предизвикателство дори за най-опитния артист. За последната ми роля – г-жа Ангелиева в „Аз, ти и други милионери“ – най-трудното беше да намеря баланса на тази жена, която е доста далеч от мен като характер и опит. Въпреки това тя определено ми стана любима. 

Какво Ви дава Добрич като вдъхновение, което може би не бихте намерила другаде?

Добрич ми дава един прекрасен колектив, който спокойно мога да нарека семейство. Дава ми опит, знания и възможност да бъда себе си – както на сцената, така и извън нея.

Има ли момент зад кулисите, който никога няма да забравите?

Специални моменти зад кулисите имам много. С колегите се зареждаме позитивно, разказваме си истории. Трудно ми е да откроя нещо конкретно, защото за мен всеки момент е важен.

Как се променя един актьор с времето или как театърът е променил Вас като човек?

Сцената ме направи по-уверена. Забавлението и вдъхновението винаги са били там, но увереността е не по-малко важна за един творец.

Какво е най-трудното и най-красивото в професията на актрисата?

В тази професия няма трудно и лесно , има желание да се учиш и да бъдеш научен. С времето всичко се постига, стига човек да има воля и стремеж.

Ако театърът в Добрич беше човек  с коя дума бихте го описала и защо?

Ако театърът беше човек – бих го описала с думата „истина“. Защото, независимо от ролите, костюмите и измисления свят, на сцената винаги излиза нещо истинско - емоция, преживяване, част от самия човек. Театърът не търпи фалш , той разкрива.

Смятате ли, че младите творци в  Добрич са изправени пред избор „или–или“  да останат или да заминат? Или е възможен баланс?

Винаги имаме избор да бъдем тук или някъде другаде, но всеки по свой начин е избрал или е стигнал до това да бъде тук. Това е пътят, който му е отреден, и вярвам, че това е за добро – както за театъра, така и за нас.

Какви са Вашите бъдещи планове , виждате ли развитието си свързано с Добрич в дългосрочен план?

Много се радвам, че съм тук, в Добрич. Бих се радвала и на други възможности – краткотрайни или дълготрайни – но този град е на първо място в сърцето ми. Всеки търси развитие и това не бива да се пренебрегва. Ако ми се обадят от Холивуд – ще приема, разбира се (само чакам ), но това е трудно постижимо, така че съм напълно щастлива, че съм именно тук

На Международния ден на театъра , какво е Вашето лично послание към хората, които рядко посещават театър и какво ще пожелание на колегите си?

На Международния ден на театъра моето лично послание към хората, които рядко посещават театър, е: дайте му шанс. Театърът не е просто представление – той е среща, преживяване, емоция, която няма как да усетиш през екран. Елате, позволете си да почувствате, да се разпознаете в историите и да се откъснете от ежедневието.

А към колегите си бих пожелала здраве, вдъхновение и смелост. Да не губят любовта си към сцената, да продължават да търсят, да рискуват и да вярват в това, което правят. Защото именно тази вяра стига до публиката.