Световни експерти по белодробни болести се събират на конгрес в Албена

Х конгрес на Българското дружество по белодробни болести (БДББ) ще се проведе от 5 до 8 ноември 2026 г. в к.к. Албена с широко международно участие и научна програма, която обхваща водещи направления в съвременната пулмология – респираторните инфекции, астмата и хроничната обструктивна белодробна болест, интерстициалните и редките белодробни заболявания, белодробната хипертония, белодробния карцином, интервенционалната пулмология и новите възможности за персонализирано лечение.

В програмата участват осем международни лектори от САЩ, Канада, Полша, Швейцария, Австрия, Германия и Великобритания, петима от които са почетни членове на Българското дружество по белодробни болести.

Официалното откриване на Конгреса е на 5 ноември от 18:30 ч. Почетната лекция ще изнесе проф. Катрин Хостетлер от Университетската болница в Базел, която ще представи новата класификация и терапевтичните възможности при интерстициалните пневмонии. Проф. Хостетлер е преподавател в Университета в Базел и от началото на 2026 г. ръководи Клиниката по пулмология на University Hospital Basel, като научната ѝ работа е насочена в значителна степен към интерстициалните белодробни заболявания и белодробната фиброза.

„Международното участие в Десетия конгрес е особено силно не само като брой, а преди всичко като научен авторитет и разнообразие на експертизата - посочва председателят на УС на БДББ проф. д-р Диана Петкова. - Проф. Майкъл Нидерман от Weill Cornell Medicine в Ню Йорк е едно от утвърдените световни имена в областта на пневмониите и респираторните инфекции и е участвал в създаването на международни препоръки за тяхното лечение. Проф. Маркос Рестрепо от Тексаския университет UT Health San Antonio също има дългогодишна научна работа върху пневмонията, инфекциите на дихателната система и интензивната медицина. Това прави двата ни симпозиума за белодробните инфекции особено значими, защото в тях ще бъдат обсъждани и диагностиката на вирусните и бактериалните причинители, и противовъзпалителното лечение, и пневмококовата ваксинация, и индивидуалният подход към болния с пневмония. Проф. Йоанна Хоростовска-Винимко от Националния институт по туберкулоза и белодробни заболявания във Варшава до септември тази година беше президент на Европейското респираторно общество ERS. Нейната научна работа включва белодробния рак и скрининга, ХОББ и дефицита на алфа-1 антитрипсин – рядко генетично състояние, на което е посветена и лекцията ѝ пред нашите колеги. Проф. Сами Суиса от McGill University в Монреал е сред водещите учени във фармакоепидемиологията и работата с данни от реалната клинична практика. Неговите анализи на ефективността и безопасността на лечението при астма и ХОББ са особено ценни в момент, в който решенията ни все повече трябва да стъпват не само върху резултатите от клиничните изпитвания, но и върху това как терапията работи при реалните пациенти. От Университетската болница в Базел идва още проф. Юрген Хетцел, ръководител на интервенционалната пулмология и един от специалистите, които развиват приложението на криобиопсията и другите криотехники в бронхоскопията. Проф. Хорст Олшевски , от Университета в Грац Австрия е един от водещите експерти в Европа и света , тясно свързан с развитието и съвременното лечение на белодробната хипертония и с въвеждането на нови терапии за това тежко белодробно съдово страдание. Носител на множество отличия, присъдени му за принос в науката, участник и водещ експерт в най-престижните световни форуми в областта на белодробната хипертония , въвел за първи път в света инхалаторния илопрост за лечение на болни с пулмонална артериална хипертония , днес той представя в своята лекция новите възможности за инхалаторно лечение на белодробна хипертония . Проф. Александрос Матиудакис от University of Manchester и Manchester University NHS Foundation Trust работи върху персонализираното лечение на ХОББ, клиничните проучвания, реалните данни и начина, по който научните доказателства се превръщат в клинични препоръки.

За нас е важно, че до тези международни авторитети стои и собствената научна работа на българските пулмолози. Симпозиумите ни разглеждат широк кръг заболявания – инфекции, астма, ХОББ, интерстициални и редки белодробни болести, белодробна хипертония и рак на белия дроб, а устните и постерните сесии показват как тези проблеми се изследват и решават в българските университетски центрове и клиники. Именно връзката между световния научен опит и нашата собствена клинична и изследователска работа е един от най-важните смисли на Конгреса“, споделя проф. д-р Диана Петкова.

Два самостоятелни блока в програмата са посветени на белодробните инфекции. Проф. Майкъл Нидерман ще разгледа противовъзпалителното лечение при придобита в обществото пневмония и новите данни за пневмококовата ваксинация, а проф. Маркос Рестрепо – диагностиката на вирусните и бактериалните респираторни патогени и съвременния индивидуализиран подход при пневмония.

Сред останалите акценти са биологичното лечение при ХОББ, съвременните подходи при тежка астма, значението на биомаркерите, белодробната артериална хипертония, недребноклетъчният белодробен карцином и новите възможности на бронхоскопската диагностика. Програмата включва и поредица „Среща с професора“, която поставя в по-концентриран формат актуални въпроси пред водещи специалисти.

Самостоятелно място в Конгреса има научната работа на българските екипи. Постерната сесия включва 21 разработки, обхващащи ХОББ, интерстициални заболявания, туберкулоза, бронхиектазии, редки белодробни заболявания, белодробен карцином, функционална диагностика и сложни клинични случаи.

На 8 ноември ще бъдат представени седем устни доклада с резултати от работата на български пулмолози – за тежкото протичане на COVID-19, качеството на живот при бронхиална астма, приложението на белодробния ултразвук при пневмония, нетуберкулозните микобактериози, грипа, пневмонията, съвременните възможности на гръдната хирургия и др.

В края на Конгреса жури ще отличи една устна презентация и трите най-добри постерни разработки. Х конгрес на Българското дружество по белодробни болести продължава до 8 ноември 2026 г.