Стилияна Николова с корени от Добрич е новото чудо в художествената ни гимнастика

17-годишната гимнастичка с корени от Добрич Стилияна Николова  направи златния си пробив на домашния кръг от Световната купа с почти “монополно” представяне - четири титли от пет възможни. Триумфира в най-важната надпревара - многобоя, като остави зад себе си световната шампионка София Рафаели. Само преди месеци ролите бяха разменени и италианката се качи на върха на света на същия този килим в “Арена София”. Но тази пролет Стилияна показа, че съотношението на силите вече е в нейна полза, а ден по-късно затвърди превъзходството си с убедително представяне на отделните уреди - още три златни медала на обръч, топка и бухалки. Само на лента се размина с медала - допусна грешка и остана четвърта. Все пак това е спорт и не може винаги да печелиш, а и 141-сантиметровото чудо всъщност е човешко същество и няма как винаги да върши всичко със същото съвършенство.

“Да, първо злато ми е от Световна купа в многобоя, но това е състезание като състезание - заяви шампионката. - Приех го, разбира се, много сериозно, както всички останали и гледах да си изиграя съчетанията. Чувствам се стабилна на всички композиции. Не можах да покажа не точно топ форма, но съчетанията по най-добрия начин. Важно е, че спечелих златото тук, защото показвам, че мога и че това ми е целта - винаги да съм първа и да печеля. Продължаваме напред и само злато ще търсим от тук нататък. Да, харесва ми да съм първа. Научена съм да приемам всяко едно състезание по един и същи начин, независимо от ранга, независимо от държавата. Да, има вълнение като чуеш колко е пълна залата, обаче не трябва да се влияем от това.”

Това беше поредната крачка на гимнастичката към световните върхове. Пътят ѝ изглежда кратък, но много прав - само нагоре. Стилияна всъщност е родена в Египет и тренира от малка, но 13-годишна идва сама в България, за да се остави на грижите на родната школа и треньорката Валентина Иванова. Година по-късно вече е държавна шампионка за девойки, а след още 12 месеца е номер едно и на континента в тази възрастова група.

Играта ѝ е толкова убедителна, че мястото в женския отбор изглежда напълно заслужено. Бързо трупа опит във възможно най-голямата конкуренция и състезание след състезание се приближава към почетната стълбичка. През пролетта на 2022-а вече стъпва и там - бронз в многобоя на турнира Гран при в Марбея (Испания), последван от злато на обръч и бухалки, както и сребро на топка. Повтаря постижението и на ниво Световна купа и то в София - отново бронз в многобоя, както и злато, този път на бухалки, както и сребро на лента пред родна публика. Веднъж намерила място там, Стилияна вече не слиза от стълбичката - идват медали от Световната Чалъндж купа в Памплона (Испания), Световната купа в Пезаро (Италия), бронз в индивидуалния многобой и злато с българския тим в отборното състезание от европейското първенство в Тел Авив (Израел).
Така се оказа напълно готова да поеме щафетата от Боряна Калейн, когато се наложи. Между двете обаче няма спортна вражда, самата Стилияна признава, че усеща голяма подкрепа от по-опитната си съотборничка.

“Боряна понеже е преминала през този път и знае точно какво да ни каже, вече не помня какво, но е до нас - разказа шампионката след триумфа в София. - Усеща се нейната подкрепа, усеща се присъствието ѝ зад гърба ни и много им благодарим, че дойде да ни подкрепи, защото това показва, че е голям човек.”

Потомствена шампионка

Стилияна Николова е още едно от доказателствата, че съвременният български спорт разчита предимно на потомствени шампиони. Тя е дъщеря на бившата световна шампионка с ансамбъла Паулина Кръстева и Илия Дяков. Той е роден в Добрич. Играе като защитник и опорен халф за Добруджа (Добрич), ЦСКА (София), Славия (София). Шампион на България през 1986/87 и носител на Купата на България през 1986/87 и 1987/88 с ЦСКА (София). Вицешампион на България през 1989/90 и бронзов медалист през 1990/91 със Славия (София). В европейските клубни турнири има 3 мача за Купата на УЕФА (1 за ЦСКА и 2 за Славия). Като футболист на Добруджа (Добрич) в Б група записва 5 мача за националния отбор на България в периода 1985-1986 и е участник на Световното първенство в Мексико 1986.

През 1993-а семейството се мести в Египет, където Паулина поема местния клуб “Ню Гиза”, а Дяков поема детско-юношеската школа на футболния клуб. Така Стилияна влиза в залата съвсем малка, а още 5-годишна печели първия си златен медал. Но няма право да се състезава, защото е чужденка. Днес вече единственият предел пред нея са собствените ѝ възможности.

Източник: trud.bg

Снимка: БФХГ, Анна Недкова