Силен аграрен сектор, ниски доходи и застаряващо население – двете лица на област Добрич

Област Добрич заема второ място в България по съответствие между професионалното образование и потребностите на местната икономика. В същото време регионът продължава да изостава по доходи и инвестиции, а населението намалява и застарява. Това показват данните от платформата „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика (ИПИ), допълнени с актуалната статистика за 2025 и 2026 година.

Едно от най-силните предимства на областта е връзката между професионалното образование и пазара на труда. Според публикувания през май 2026 г. анализ на ИПИ Добрич получава 64,8 точки по индекса за съответствие между професионалното образование и структурата на икономиката при средно 54,4 точки за страната. По този показател областта е изпреварена единствено от Разград, който има 68,2 точки. На трето място е Русе с 63,8 точки.

Основната причина за доброто представяне на Добрич е силно развитият аграрен сектор. Докато в редица области на страната приемът в селскостопански професии надвишава реалното търсене на кадри, в Добруджа той съответства на структурата на местната икономика. Селското стопанство и свързаните с него преработващи дейности продължават да имат определящо значение за заетостта и икономическото развитие на региона.

Работа има, но доходите остават ниски

Въпреки доброто съответствие между подготовката на кадрите и потребностите на бизнеса, областта среща сериозни икономически предизвикателства. По данните от регионалните профили брутният вътрешен продукт на човек от населението, заплатите и пенсиите остават под средните за страната.

Областта привлича сравнително малко инвестиции, а темповете на тяхното нарастване се забавят. Това ограничава възможностите за по-бързо развитие на икономиката и повишаване на доходите. Въпреки отчетеното намаляване на бедността делът на населението под линията на бедност остава сравнително висок.

Според предоставените показатели средногодишната заетост сред хората на възраст от 20 до 64 години достига 72,6%. Данните на Националния статистически институт за 2025 г. показват коефициент на безработица от 5,8% сред населението на възраст 15–64 години, като показателят намалява спрямо предходната година.

По отношение на образователната структура 28,7% от жителите на възраст между 25 и 64 години са с висше образование, докато делът на хората с основно или по-ниско образование е 21,9%.

Добрич губи население, единствено Балчик отчита ръст сред градовете

Особено тревожна остава демографската картина. Към края на 2025 година населението на област Добрич е 143 858 души, което представлява намаление с 1349 души, или 0,9%, спрямо предходната година.

Областният град Добрич е сред градовете в страната с най-голям абсолютен спад на населението. За година жителите му са намалели с 861 души. Единствено Балчик сред градовете в областта отчита увеличение – с 34 жители.

Продължава и процесът на застаряване. Хората на възраст над 65 години вече представляват 27,6% от населението на областта, докато децата до 4-годишна възраст са едва около 3,7%. Делът на населението в трудоспособна възраст е приблизително 56,2%.

Отрицателният естествен прираст остава един от най-сериозните проблеми. През 2025 г. той достига минус 12,3 промила, което означава, че починалите значително надвишават новородените. В резултат на това населението на областта е намаляло с 1782 души.

Положителен сигнал е миграцията. През годината броят на заселилите се в областта надвишава този на изселилите се с 433 души. Този положителен механичен прираст обаче не успява да компенсира загубата на население вследствие на ниската раждаемост и високата смъртност.

Високи оценки за прозрачност на местните администрации

Сред положителните характеристики на област Добрич е работата на местните администрации. Според ИПИ регионът традиционно получава едни от най-високите оценки в страната за прозрачност на общинското управление. Добро е и покритието на територията с кадастрална карта.

Областта има сравнително благоприятни показатели в отделни направления, свързани с околната среда, като значителна част от образуваните отпадъци се предават за третиране и рециклиране.

Общата картина очертава регион със силни земеделски традиции, добре съобразено с местните потребности професионално образование и потенциал за икономическо развитие. Основните предизвикателства обаче остават привличането на повече инвестиции, повишаването на доходите и преодоляването на неблагоприятните демографски тенденции.