Шест месеца без отговор за изчезналите рибари от Балчик
Семейството на кап. Христо Спасов настоява за нов оглед на потъналия кораб
Половин година след трагедията близките на капитан Христо Спасов, сина му Александър и Людмил Мутишев все още не знаят какво точно се е случило с тримата рибари. Дъщерята на капитана Силвия Спасова поставя тежки въпроси за реакцията на държавата, закъснението на спасителната операция и липсата на ясни процедури при подобни морски инциденти. По думите ѝ се подготвя втори оглед на потъналия кораб, но към момента няма яснота кога ще бъде извършен.
Шест месеца след изчезването на тримата рибари от Балчик в Черно море семействата им продължават да живеят без най-важния отговор – какво се е случило с техните близки.
Капитан Христо Спасов, синът му Александър Спасов и Людмил Мутишев са в неизвестност от 18 февруари 2026 г., когато връзката с риболовния им кораб VN 8112 е прекъсната край Южното Черноморие. По това време морето е било изключително бурно – вълнение около 4 бала, силен вятър, а температурата на водата е била едва около 6 градуса. По-късно плавателният съд беше открит на морското дъно на около 38-40 метра дълбочина.
Днес, половин година по-късно, Силвия Спасова – дъщеря на капитан Христо Спасов и сестра на Александър, казва, че разследването продължава, но според нея случаят е показал сериозни празноти в системата за реакция при морски инциденти.
По думите ѝ след първоначалното издирване е започнала проверка за установяване на причините за инцидента, но досъдебно производство е било образувано едва след подаден от нея сигнал до прокуратурата. Спасова посочва, че то е започнало в края на април – приблизително два месеца след изчезването на екипажа.
Кап. Христо Спасов от Балчик е в неизвестност, корабът му изчезнал край Маслен нос
Семейството чака втори оглед на кораба
Един от най-важните въпроси за близките остава повторното обследване на потъналия плавателен съд.
Силвия Спасова разказва, че семейството дори е било готово да организира нов оглед със собствени средства, тъй като месеците минават, без да има нови действия на място. По информацията, с която разполага, се събират оферти за втори оглед, но процедурата все още не е стигнала до реалното му провеждане.
Първото детайлно обследване през март е извършено с помощта на частна фирма и водолази. Оттогава, по думите на Спасова, работата е основно по документи, записи и данни за движението на плавателния съд, а не чрез ново физическо обследване на останките.
Изваждането на кораба, което семейството също е обсъждало като възможност да се стигне до истината, се оказва финансово практически непосилно. Освен самата операция са необходими средства за място, където плавателният съд да бъде изведен, както и за експерти и последващи технически анализи. Освен това, има и неяснота дали изобщо имаме специалисти, които могат да направят анализи, технически експертизи и т.н., което да докаже едно или друго.
Проверяват записи и необичайно движение на кораба
В разследването все пак има развитие. По информация на Силвия Спасова се проверяват записи от радиостанции, както и данни за движението на кораба.
Сред обстоятелствата, които се изследват, е рязка промяна на курса непосредствено преди изчезването на сигнала от кораба. Спасова подчертава, че не може да разкрие всички детайли, с които семейството разполага, тъй като проверките продължават.
Версията за морска мина според нея е отхвърлена след първия водолазен оглед, тъй като по видимата част от корпуса не са установени поражения, характерни за подобен взрив. Корабът обаче лежи на едната си страна и именно тази част не е могла да бъде огледана изцяло.
Сред водещите версии остава техническа повреда, включително проблем с двигателя. За близките обаче и тази хипотеза не дава отговор на всички въпроси – включително защо не е имало сигнал за бедствие и какво обяснява отчетената рязка промяна на курса.
Четирите часа, за които семейството продължава да пита
Един от най-болезнените въпроси остава времето, необходимо за задействане на спасителната операция.
Още непосредствено след инцидента близките поставиха публично въпроса защо при положение, че риболовните кораби се проследяват, е било необходимо рибари да сигнализират, че VN 8112 е изчезнал. Те настояваха да разберат дали е изчислена възможната траектория на дрейф на спасителния плот и дали е извършено достатъчно широко морско и въздушно търсене.
Шест месеца по-късно този въпрос остава.
Според информацията, с която разполага Силвия Спасова, около два часа и половина са минали, преди да се установи, че корабът липсва, а реалното влизане в морето за издирване е станало около четири часа след инцидента.
Тя не твърди, че при тежкото време тримата със сигурност са могли да бъдат спасени. Напротив – признава, че при студеното море, бурята и силния вятър шансът вероятно е бил изключително малък. Но според нея държавата е длъжна да създаде система, която да даде всеки възможен шанс за спасение, защото при следващ подобен инцидент условията могат да бъдат различни.
„Днес е била такава ситуацията, но утре ще е някаква друга“, казва тя и настоява процедурите за спасяване на море да бъдат преразгледани.
Близките научавали информация от медиите
Проблемът с комуникацията е поставен още в първите дни след изчезването.
В отвореното писмо на семейството през февруари Силвия Спасова заяви, че близките научават развитието на операцията основно от медиите и че няма определено лице, което регулярно да им предоставя официална информация.
Сега тя разказва и нещо още по-тежко – самите близки не са били уведомени своевременно за случилото се. По думите ѝ тя лично е научила от медиите, а други членове на семейството – по неофициален път.
Спасова смята, че при подобна трагедия трябва да има механизъм, чрез който държавата не само да провежда издирването и разследването, но и да поеме комуникацията със семействата – да им обясни какви процедури предстоят и какви действия трябва да предприемат.
По думите й случаят е показал, че няма процедури за водене на разследване на морски инцидент, особено, когато корабът е под водата, т.е. не е ясно кой разследва, как и т.н.
Завършиха огледите на потъналия кораб на кап. Христо Спасов от Балчик, тела не са открити
„Не знаем какво се е случило“
Спасова отправя два основни призива. Първият е да бъдат преразгледани правилата и реалната организация на морското спасяване, така че да не се губят критични часове. Вторият е да бъде създадена ясна процедура как държавата действа след тежък морски инцидент – кой разследва, как се осигуряват експерти, кой обследва потъналия съд и каква подкрепа получават семействата.
В същото време тя откроява действията на Военноморските сили като едни от най-бързите и ангажирани в първите часове на кризата. Според нея проблемът е бил не толкова в липсата на разписани правила, колкото в закъснялото им прилагане и неяснотата кой каква отговорност трябва да поеме.
Половин година след 18 февруари за семейството най-тежка остава неизвестността. Те не настояват непременно да бъде посочен виновник. Искат да разберат причината.
„Това, което е най-мъчителното в ситуацията, е, че ние не знаем какво се е случило“, казва Силвия Спасова.
Надеждата за близките вече има друго измерение. Силвия признава, че семейството разбира реалността, но продължава да се държи за надеждата като начин да преживее загубата и неизвестността.
Случаят на капитан Христо Спасов, Александър Спасов и Людмил Мутишев така остава не само лична трагедия на две семейства. Шест месеца по-късно той поставя и по-големия въпрос – как България защитава хората, чиято работа всеки ден ги отвежда в морето, и готова ли е държавата да реагира достатъчно бързо, когато следващият кораб подаде сигнал за бедствие – или внезапно изчезне от екраните.
