Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха споразумение за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави
Преговарящите от Съвета на Европейския съюз (ЕС) и Европейския парламент постигнаха вчера временно споразумение по закон на ЕС, който ще позволи по-бързи и по-ефективни процедури в целия ЕС за връщането на лица, пребиваващи незаконно в държавите членки, се казва в съобщение, публикувано на сайта на Съвета на ЕС.
Споразумението допълва Пакта на ЕС за миграцията и убежището и ще допринесе за неговото ефективно прилагане.
Новите правила налагат задължения на гражданите на трети държави, които нямат право на пребиваване в държавите членки, да сътрудничат на властите. Те също така въвеждат инструменти за засилване на сътрудничеството между държавите членки и предвиждат създаването на центрове за връщане в държави извън ЕС, при спазване на основните права.
Новият регламент установява строги задължения за лицата, които нямат право на пребиваване в ЕС, по-конкретно изискването да напуснат съответната държава членка и да сътрудничат на националните органи.
В него също така са определени последствия за лицата, които не спазват задължението за сътрудничество, като например намаляване на помощите и надбавките, отпускани в съответствие с националното законодателство, или отказ за отпускане на стимули за насърчаване на доброволното връщане. Когато националното законодателство го позволява, държавите членки могат също така да налагат наказателни санкции, включително лишаване от свобода.
Правилата на равнище ЕС ще позволят на държавите членки да създават центрове за връщане в трети държави за лица, които нямат право на пребиваване в държавите членки. Такива центрове биха могли да служат или като крайна дестинация, или като центрове за прехвърляне, улесняващи по-нататъшното връщане в страната на произход или в друга трета държава.
В този контекст "страна на връщане" може да бъде трета държава, с която е сключено споразумение или договореност. Всяко такова споразумение или договореност може да бъде сключено само с трета държава, която спазва международните стандарти за правата на човека и принципите на международното право, включително принципа хора да не бъдат принуждавани да се връщат в страната, откъдето се опитват да влязат в ЕС.
Непридружените непълнолетни лица са изключени от такива споразумения или договорености.
Новият регламент въвежда европейска заповед за връщане (ERO) — формуляр, в който държавите членки трябва да впишат основните елементи на решението за връщане. Това ще улесни взаимното признаване в бъдеще, тъй като държавите членки ще разполагат с необходимата информация, за да признаят решението за връщане на друга държава членка.
Взаимното признаване на решенията за връщане ще остане доброволно засега и ще бъде преразгледано три години след влизането в сила на регламента, когато Европейската комисия може да внесе законодателно предложение за превръщане на взаимното признаване в задължително.
Новият регламент предвижда специални мерки за лица, които представляват риск за сигурността. Например, държавите членки могат да наложат забрана за влизане, която надвишава обичайния максимален срок от десет години, или дори забрана за влизане за неопределен срок в случаи, свързани със сигурността, като могат също така да наложат задържане в затвора.
Това временно споразумение сега трябва да бъде одобрено от Европейския съвет и Европейския парламент. След това то ще бъде официално прието от двете институции след правно-езикова ревизия.
Регламентът ще започне да се прилага веднага след датата на влизане в сила, на следващия ден след публикуването му в Официалния вестник на ЕС. Някои разпоредби обаче ще влязат в сила 12 месеца по-късно.
През март 2025 г. Европейската комисия внесе за разглеждане регламента за установяване на общи правила за връщането на граждани на трети държави, пребиваващи незаконно в ЕС, с цел да допълни пакта за миграцията и убежището, чието прилагане ще започне на 12 юни 2026 г. По най-нови данни към момента 64 % от връщанията, подпомогнати от "Фронтекс", са били доброволни.
