С празника на Св. Варвара започва обредният коледен цикъл

4 декември е денят на Света Варвара. С почитането на светицата започва празничният обреден коледен цикъл. В българския фолклор, за обичаите, съпътстващи първите празници през декември - на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта ѝ се почита както от православната църква, така и от католическата на 4 декември.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия, Мала Азия. В свое частно проучване обаче богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена.

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.

В България празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.

В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки, които се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка“. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

 Днес имен ден празнуват Варвара и Барбара.