Руслан Томов: Липсата на диалог стои в основата на пропуснатите възможности за област Добрич (ВИДЕО)

– Г-н Томов, разговаряме пет месеца след назначаването Ви за областен управител и малко повече от седмица преди изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври. Кои са оставащите организационни трудности и как ще осигурите нормалното протичане на вота и приемането на изборните книжа?

– Към момента мога да Ви уверя, че област Добрич е готова за произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври. Подготовката тече нормално и спазваме хронограмата на Централната избирателна комисия.

Именно ЦИК, респективно Районната избирателна комисия, са водещи в процеса. Работата на областната администрация мога да определя основно като логистична. Имаме график за получаване на изборните книжа, както и за пристигане на машините. На проведените работни срещи с институциите, които участват в подготовката, организацията е уточнена. В това отношение към момента нямаме проблеми.

– Купуването на гласове неизменно съпътства изборите през последните години. Каква координация е създадена срещу търговията с вот и натиска върху избиратели? Как ще се гарантира политическата безпристрастност на администрацията?

– Противодействието на купуването на гласове е сред приоритетите и правомощията на органите на реда. Има разкрита денонощна линия, на която всеки гражданин може да подаде сигнал. След получаването му органите на МВР извършват необходимите задълбочени проверки и при наличие на данни за престъпление изпращат материалите на съответната прокуратура.

Що се отнася до екипа в областната администрация, смятам, че с множеството проведени досега избори той е доказал своята политическа безпристрастност.

– След падането на дрон край Кардам и откритите дронове и останки по добруджанското крайбрежие каква е оценката за риска за населението? Има ли заключения за произхода на дрона край Кардам и какви мерки са предприети за трайна защита на региона?

– Оценката на риска при такива инциденти, включително този край Кардам и последните случаи с кораби в Черно море, се извършва от Министерството на отбраната.

Няколко дни след инцидента край Кардам официално бе огласена информация, че дронът е идентифициран като украински дрон примамка. Няколко седмици по-късно това бе признато и от украинската страна.

Придобиването и използването на антидрон системи обаче не може да се случи за няколко дни, а и те не са панацея. Модерната защита изисква време. Придобиването на такива системи преминава през определени процедури, одобрение, сключване и ратификация на договори.

Военноморските сили разполагат с морски оперативен център и радиолокационна система за наблюдение на обстановката в Черно море. Центърът може да установява цели и да задейства средствата за противодействие, но самият той не може да ги неутрализира.

Личното ми мнение е, че стратегическите обекти в България са възможно най-високо защитени.

– След последните случаи на ударени от дронове търговски кораби как координирате действията си с морските институции? Оценени ли са рисковете от приближаване към брега, сблъсък с друг плавателен съд или замърсяване?

– Когато става дума за инциденти в морското пространство, компетентни са Военноморските сили и Гранична полиция. Основните правомощия са на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“, която е част от структурата ѝ. Конкретна информация за корабите може да получите от „Морска администрация“ – Варна.

Като областен управител на Добрич имам много добра комуникация при необходимост както с колегата областен управител на Варна, така и със службите, включително с Гранична полиция.

– При непосредствена опасност от въздуха или морето кой и как ще предупреди гражданите? Подготвени ли са крайморските общини да информират своевременно рибарите и туристическия бизнес?

– Силно се надявам конфликтите около нас да не ескалират до степен, при която да бъде необходимо подобно предупреждение.

Сигурността на страната е във вниманието на редица служби. Работи и системата BG-ALERT, създадена именно за своевременно оповестяване на населението при необходимост. Искрено се надявам да не се налага тя да бъде активирана по такива поводи, а само с тренировъчна цел.

– На заседание на областния съвет стана ясно, че тежките пътни произшествия в региона се увеличават. Обявихте пътната безопасност за свой приоритет. Какви конкретни мерки се предприемат по направлението Кардам–Добрич–Варна и в критичния участък край Кранево?

– Ще си позволя да се позова на писмо от вчера и на комуникацията с Областното пътно управление – Добрич. Информацията е актуална към днес. Министърът на регионалното развитие е одобрил финансов ресурс за дейности по поддържане на републиканските пътища. Те са насочени основно към подготовката на инфраструктурата за зимния сезон 2026/2027 г., изпълнението на аварийни ремонти и възстановяването на ограничителни системи, повредени при пътнотранспортни произшествия.

Допуска се и възлагане на хоризонтална маркировка в участъци с приключили ремонти, както и в участъци с износена маркировка по пътища с висока интензивност на движението. Обемът на ремонтните дейности е съобразен с кратките срокове за изпълнение преди настъпването на зимния сезон.

За област Добрич е предвидено възстановяване на пътната настилка чрез машинни кърпежи на обща площ от 25 000 квадратни метра. Посочени са участъци по път I-9 между Балчик и Оброчище, в района на местността Равна гора; по направлението Добрич–Албена, в района на село Славеево; по път II-29 Добрич–Кардам; по направлението Дропла–Генерал Тошево, както и участъци към Житница и Карапелит.

Предвидени са също ремонт на мост по пътя Тервел–Силистра и на моста в село Балик.

Срокът за предоставяне на заданията за ограничителните системи, тоест мантинелите, и за маркировката е до 21 октомври. Заданията за текущите ремонти вече са изпратени.

На територията на Областното пътно управление – Добрич има един идентифициран участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия – така наречените S-образни завои край Кранево по път I-9.

Възложен и изготвен е проект за промяна на организацията на движението в участък с дължина 600 метра. За обезопасяването му се предвижда поставяне на нови знаци, които предупреждават за навлизане в участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия и ограничават скоростта. Предвидено е и полагане на нова хоризонтална маркировка.

– Друг сериозен проблем на областта е водоснабдяването. Има ли реален напредък след разговорите за състоянието на ВиК, несъгласуваните бизнес план и инвестиционна програма? Има ли конкретни обекти с осигурено финансиране?

– Преди дни проведохме общо събрание на Асоциацията по ВиК и приехме преработените бизнес план и инвестиционна програма.

Очакваме вписването на новото ръководство на дружеството, след което ще проведем разговори, за да ни представят плана си за управление.

Това е един от най-сериозните проблеми. Ежедневно хората подават сигнали в областната администрация за нарушено или липсващо водоподаване. Стараем се да оказваме съдействие на всички граждани, но проблемите не са на едно или две места и засягат много голям брой хора.

Ще съдействам според възможностите и правомощията си на новото ръководство на водния оператор, за да стане подобряването на водоснабдяването факт.

– Предстои зимният сезон. Как проверявате готовността на институциите и къде виждате най-сериозен риск от прекъсване на пътища, ток и вода, особено в малките населени места?

– Не можем да прогнозираме къде и дали ще се стигне до затваряне на пътища. Всичко зависи от природата. Областта е равнинна и има условия за снегонавявания.

Областното пътно управление е идентифицирало рисковите участъци и при необходимост край пътната мрежа се поставят снегозадържащи съоръжения. Друг риск е заледяването. Тези участъци също са установени и през зимата се наблюдават и обработват според обстановката.

Не очаквам да има затваряне на пътища, но последната дума има природата. За готовността на съоръженията за водоподаване и електрозахранване отговарят съответните дружества.

Предстои заседание на Областния щаб за изпълнение на Областния план за защита при бедствия. На него всички институции с ангажимент към осигуряването на нормален ритъм на живот ще докладват своята готовност.

– Очакваната продължителност на живота в област Добрич остава под средната за страната. Кои проблеми в достъпа до медицинска помощ определяте като най-неотложни и какво съдействие сте готов да поискате от държавата?

– Има болезнен недостиг както на лекари специалисти, така и на общопрактикуващи лекари и медицински сестри. Населението на областта е застаряващо.

Като положителен фактор оценявам работата на мениджърския екип на болницата в Добрич за привличане на млади лекари.

На 19 октомври предстои дългоочакваното официално откриване на филиала на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ за обучение на медицински сестри. В него ще се обучават 15 студенти.

Готов съм според правомощията си да помагам на ръководствата на лечебните заведения за привличането на млади специалисти. Отворен съм за диалог и очаквам тяхната инициатива.

– Демографските проблеми са свързани и с образованието. Какви резултати дават усилията за връщане на децата в клас и какви възможности предлага регионът на младите хора?

– Работата по обхващането на децата и учениците в образователната система продължава за поредна година. Като областен управител и председател на комисията, сформирана в областната администрация, мога да кажа, че всички институции с отношение към проблема работят в синхрон – образователните институции, общините, социалното подпомагане, Детската педагогическа стая и медиаторите, където има такива.

Водеща роля има образователната институция на регионално ниво. Колегите са категорични, че общите усилия дават положителни резултати. Отчита се, че с всяка нова учебна година намаляват децата, които не са обхванати от системата.

От представените от общините данни за предпочитанията на подрастващите за обучение в гимназиален етап смятам, че трябва да се предлагат профили и специалности, които отговарят на съвременната икономика и на интересите на младите хора.

Обмислям срещи с работодателските организации в областта, за да споделят потребностите си, а вероятно и с ученическите съвети, за да чуем какво искат младите хора. На този етап това е идея, но смятам да я реализирам.

– За повече възможности за работа са необходими инвестиции. Неотдавна в Добрич беше открит нов завод за преработка на слънчоглед. Какво може да направи областният управител, за да има повече такива предприятия?

– Това, което мога да направя и за което полагам сериозни усилия, е да представям област Добрич пред потенциални инвеститори.

Областната администрация има правомощия по отношение на държавните терени. При заявен инвеститорски интерес и при спазване на законовите изисквания със сигурност не бихме върнали никого.

Смятам, че индустриалните зони и паркове са добро решение за привличане на инвеститори. Заедно с екипа си ще окажем пълна подкрепа на всеки такъв проект. За това обаче е необходима и добре изградена инфраструктура.

– До края на годината остават малко повече от два месеца. С какви конкретни резултати се ангажирате и по какво гражданите ще могат да оценят изпълнението им?

– На този етап предпочитам да бъда по-пестелив с подобни ангажименти.

С оглед на дълго отлаганите решения по казусите в областта смятам за необходимо да потърся и намеря диалога. Именно неговата липса стои в основата на пропуснатите възможности и това е видно за всички.

Ако има нещо, за което мога да претендирам, то е откритият и конструктивен диалог с местните власти, бизнеса и гражданските организации. Целта е областната администрация да бъде близо до хората и да работи в тяхна полза.