Прегледи за лимфедем в Добрич показаха липса на информираност и грижа след операция

По повод 6 март – Световния ден на лимфедема, в Добрич се проведе инициатива с безплатни прегледи и консултации за жени, преминали през лечение на рак на гърдата и мастектомия. Зад тази кампания стои идеята не просто да се диагностицира състоянието, а да се обърне внимание на един често пренебрегван проблем – липсата на информация и навременна рехабилитация след тежките онкологични операции.

Прегледите бяха извършени от Даниел Иванов – физиотерапевт в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ в София, който работи именно с пациенти с лимфедем. Самият той споделя, че решението да организира безплатните консултации е било продиктувано от личния му опит с подобни случаи.

„Направих тези прегледи, защото това е основната ми работа и знам колко малко се знае за този проблем в България. Лекарите често не са достатъчно запознати как да подхождат, а след операцията жените изобщо не се насочват към рехабилитация. Те просто не знаят какво трябва да правят“, казва той.

Интересът към инициативата е бил голям, а в рамките на кампанията са прегледани 28 жени. Част от записалите се обаче не са се явили, което по думите на специалиста е лишило други нуждаещи се от възможността да бъдат прегледани.

Още по-притеснителни се оказват резултатите от самите консултации. Според Иванов, нито една от жените не е имала ясна представа как трябва да се грижи за ръката си след операцията.

„Абсолютно нито една не беше наясно. А има много елементарни неща, които трябва да се кажат веднага след операцията – да се пазят от слънце, да не се притиска ръката, да не се натоварва. Това са базови неща, които те не знаят“, подчертава той.

При част от пациентките вече са били налице и усложнения. „При две жени имаше сериозни проблеми, а при още пет-шест – вече развит лимфедем, макар и не в най-тежката форма. Това е резултат от липсата на насочване и профилактика“, допълва специалистът.

Лимфедемът представлява заболяване на лимфната система, при което се натрупва течност в тъканите и се получава оток. Най-често той се развива след отстраняване на лимфни възли при лечение на рак на гърдата. В такива случаи се нарушава лимфният дренаж и течността започва да се задържа в крайника.

„Дори да е премахнат само един лимфен възел, вече има риск. Това е строго индивидуално – при едни се появява, при други не, но опасността винаги съществува“, обяснява Иванов.

По данни на специалистите между 10 и 67 процента от жените, преминали през операция за рак на гърдата, развиват лимфедем. В световен мащаб състоянието засяга около 200 милиона души, а в България – приблизително 200 хиляди.

Особено тревожен е фактът, че в страната често липсва адекватна последваща грижа. „Хирурзите си вършат работата, но след това пациентките не се насочват към рехабилитация. В чужбина това е задължително – още при изписването се назначава физиотерапия. Тук просто им казват да правят някакви упражнения и до там“, коментира Иванов.

В Добрич проблемът се задълбочава и от липсата на специализирана терапия. „Мануалният лимфен дренаж е основният метод за лечение, но аз поне не знам да се предлага тук. Пациентите също споделиха, че са търсили и не са намерили“, казва той.

Липсата на адекватно лечение може да доведе до тежки последствия. „В напреднал стадий ръката може да стане почти неизползваема. Това вече е инвалидизация на крайника“, предупреждава специалистът.

Още по-обезпокоително е, че част от пациентите се насочват към неефективни методи. „Имаше жена с тежък лимфедем, на която съдов хирург е предписал хомеопатия. Това е скандално и естествено няма никакъв резултат“, казва Иванов.

Според него решението е в информираността и навременната грижа. Той съветва пациентите да търсят информация от надеждни източници, като Българската асоциация „Лимфедем“, и да се доверяват само на медицински специалисти.

„Да не се доверяват на чакръкчии и билкари, когато става дума за такова състояние. Това не е нещо, което се лекува с алтернативни методи“, категоричен е той.

Заради сериозния интерес и установените проблеми, специалистът обмисля и следващи стъпки. „Когато се запълниха всички часове, си казах, че трябва да направя нещо повече. Мисля да напиша книга, насочена към превенцията. Хората имат нужда от информация“, споделя Иванов.