Петък, 13 март 2026

13.03.2026

Последвайте ни

Преди 59 години актьорът Константин Кисимов губи живота си в Балчик при нелеп инцидент

Днес на мястото има паметник, улици в Балчик, Генерал Тошево и София носят неговото име, както и театърът във Велико Търново

На 16 август 1965 г., българският театрален и филмов актьор Константин Василев Кисимов загива трагично в Балчик при автомобилна катастрофа. Кисимов, роден на 16 април 1897 г. във Велико Търново, е една от най-забележителните фигури на българската сцена, оставяйки след себе си изключителна творческа кариера, обединяваща театъра, киното и телевизията.

След като започва обучението си по право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Кисимов бързо осъзнава, че неговото истинско призвание е в театралното изкуство. През 1922 г. той се записва в театралната школа при Народния театър, което поставя началото на неговата дълга и успешна кариера на сцената. Специализацията му в Сорбоната в Париж затвърждава неговите умения и допринася за изключителните му постижения в областта на драматичното изкуство.

След дебюта си като Сганарел в „Любовта-лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел, Кисимов става част от състава на Народния театър, където остава до края на живота си. Участва в множество престижни гастроли, включително и в Белград през 1936 г., както и в турнето на Народния театър в САЩ и Канада през 1937 г.

Трагичният инцидент в Балчик, при който актьорът загуби живота си, става след като предният капак на автомобила му – руска джипка – се отваря в движение, причинявайки загуба на контрол и удар в стена на къща в близост до сегашната автогара в града. Тази трагедия лишава българската култура от една от най-значимите си фигури.

В памет на Константин Кисимов, на мястото на смъртта му в Балчик е поставена паметна плоча с барелеф, а улица в София носи неговото име. Музикално-драматичният театър във Велико Търново също е кръстен в негова чест, което подчертава дълбокото въздействие, което той оставя върху българското театрално изкуство.

Източник: Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008.

c